— Извинете, сенатор Мартин, но апаратурата е инсталирана и ще можем да наблюдаваме как в Националния информационен криминален център проверяват името на Уилям Рубин.
— Вървете, сенатор Мартин — обади се Крендлър. — Аз ей сега ще дойда.
Рут Мартин излезе, без да отговори на въпроса на Старлинг.
Кларис имаше време да огледа Крендлър, докато той затваряше вратата. Костюмът му бе триумф на ръчното шивашко изкуство. Не бе въоръжен.
Той остана за миг със сведена глава, с ръка на дръжката на вратата.
— Добре сте извършили претърсването — каза най-сетне, когато се извърна.
Старлинг не се продаваше толкова евтино. Погледна го право в очите.
— В Куонтико обучават добри претърсвачи — продължи Крендлър.
— Но не и крадци.
— Знам.
— С нищо не го показахте.
— Престанете.
— Ще продължим проучването — на снимките и гумената зелка, нали?
— Да.
— Кой е Уилям Рубин, господин Крендлър?
— Лектър каза, че това е името на Бъфало Бил. Осъществихме пряка връзка с отдела за идентификация на ФБР. Ето, четете.
И той извади протокола от срещата на сенатор Мартин с Лектър — не особено четливо копие от матричен принтер.
— Нещо да ви хрумва? — попита, когато тя изчете документа.
— Тук няма нито дума, за която после да му се търси отговорност. Бял мъж на име Били Рубин, страдащ от слонски антракс. Не можете да го уличите в лъжа, каквото и да стане. Най-много да каже, че е сбъркал. Дано е вярно всичко казано тук, но нищо чудно просто да се забавлява. Той е напълно способен на това, господин Крендлър. Вие… срещали ли сте се с него?
Крендлър поклати отрицателно глава и издиша шумно през носа.
— Доктор Лектър е убил девет души — поне толкова са ни известни. Той няма да излезе на свобода при никакви обстоятелства. Да ги възкреси всички тези хора, пак няма да го пуснат. Така че единственото, което му остава, е да търси начини да си доставя удоволствие. Това е причината, поради която играем с него на тази сложна игра.
— Знам каква игра играете. Чух записа на Чилтън. Не казвам, че сте постъпили неправилно, казвам само — край на това. Отделът за поведенческа психология може да продължи въз основа на данните, които вече сте измъкнали — имам предвид транссексуалната следа, ако излезе нещо. А вие утре се връщате в Академията.
О, Господи!
— Открих и нещо друго.
Листът цветна хартия си лежеше върху леглото, незабелязан от никого. Тя му го подаде.
— Какво е това?
— Прилича на хартия с кученцето Плуто.
Кларис изчака да я попита нещо. Той го стори само с жест.
— Убедена съм, че е попивателна, напоена с киселина. От средата на седемдесетте години, а може и от преди това. Сега минава за куриоз. Интересно откъде го е набавила. За да сме сигурни, трябва да го проверим лабораторно.
— Отнесете го във Вашингтон и го предайте в лабораторията. След няколко минути потегляте.
— Ако искате, мога веднага да направя проверката…
— Връщайте се във Вашингтон и право в училището — прекъсна я той и отвори вратата.
— Господин Крофорд ми нареди…
— Единственото нареждане е това, което ви казвам. Повече не сте подчинена на Джак Крофорд. Вие сте все още стажантка и мястото ви е в Куонтико, ясно ли е? В два и десет има самолет. Гледайте да не го изпуснете!
— Господин Крендлър, доктор Лектър разговаря с мен, след като отказа да отвори уста пред балтиморската полиция. Може би пак ще го стори. Според господин Крофорд…
Крендлър затвори отново вратата, като я тръшна по-силно от необходимото.
— Госпожице Старлинг, не съм длъжен да ви давам обяснения, но ето какво ще ви кажа. Мнението на поведенческия отдел не е решаващо и никога не е било. А и Джак Крофорд трябва да е в отпуска за гледане на болен. Дори съм изненадан, че е могъл да действува толкова трезво и разумно. Поел е глупавия риск да държи сенатор Мартин в неведение, за което скъпо ще си плати. Макар че при неговата репутация резултатите, които е постигнал досега, и двете години, които му остават до пенсия — дори тя не може да му стори кой знае каква вреда. Така че на ваше място не бих се притеснявал за пенсията му.
Старлинг не можеше да повярва на ушите си.
— Може би познавате друг, който е заловил трима масови убийци? Или поне един? Не бива да я оставяте тя да ръководи операцията, господин Крендлър.
— Трябва да сте умно момиче, иначе Крофорд не би си губил времето с вас. Затова ще ви кажа само веднъж и повече няма да повтарям: дръжте си езика зад зъбите, за да не попаднете в общата зала с машинописките. Толкова ли не разбирате — единствената причина, поради която ви изпратиха при Лектър, е да научите нещо, за да има какво да докладва вашият директор пред Конгреса.