— Знам само първото й име. Била е приятелка на Хенриете Хагерюп. Били са в същия курс.
— А, да, Анете. Анете Скопум.
— Днес виждал ли си я?
— Мисля, че не. Ти виждала ли си я? — пита Плитките, обръщайки се към приятелката си, която е погълната от телефона си. Момичето клати глава, без да отлепя очи от светещия дисплей.
— Съжалявам.
— Няма проблем — казва Хенинг и се насочва към стълбището.
Изведнъж е заобиколен от студенти. Едвам се провира между тях, изкачвайки стълбите. Сякаш се е върнал дванадесет или тринадесет години назад във времето. Спомня си годините, прекарани в „Блиндерн“ — студентски живот, с малко отговорности, купони, напрежение около изпитите, безсънни нощи, зачервени очи по време на лекции. Този живот му е харесвал. Харесвало му да бъде студент и да научава нови неща.
Лесно намира кабинета на Фолдвик. Чука на вратата. Никакъв отговор. Чука отново и поглежда часовника си. Остава една минута до десет часа. Чука трети път и натиска дръжката на вратата. Заключена е.
Оглежда се. Коридорът е пуст. Вижда много врати. Цял коридор с врати. На повечето има табели „Монтажна“ или „Стая за репетиции“. Забелязва плакат, залепен за стената. Постер на филм, който се казва „На Елизе“.
Чува звук на стъпки, изкачващи стълбите, и се обръща. Мъж върви право към него. Ингве Фолдвик изглежда точно като снимката си — косата му е разделена от същия път. Хенинг отново има чувството, че го познава отнякъде, но не може да си спомни от къде.
Прогонва тази мисъл и отива да го посрещне. Фолдвик протяга ръката си.
— Вие трябва да сте Хенинг Юл.
Хенинг кимва.
— Ингве Фолдвик. Приятно ми е да се запознаем.
Хенинг отново кимва. От време на време, когато се запознава с нови хора, той е поразен от начина, по който говорят, и от фразите, които използват. Например първо име и фамилия, последвани от „приятно ми е да се запознаем“. Нищо необичайно. Но какъв е смисълът да казваш, че ти е приятно да се запознаеш с някого, преди да си сигурен в това? Нима самото му съществуване кара Фолдвик да се чувства приятно?
Когато му е звъняла, Нора винаги е казвала: „Здрасти, Нора се обажда“. Всеки път се е дразнел, но никога не го е казал. Повече от очевидно е, че тя му се обажда, след като държи телефона и разговаря с нея.
„Фрази — мисли си Хенинг. — Използваме хиляди фрази, без да се замисляме какво означават те, колко са излишни и безсмислени.“ Разбира се, Хенинг се надява, че срещата му с Ингве Фолдвик ще бъде приятна, но не е дошъл, за да се забавлява.
— Надявам се, че не съм ви накарал да ме чакате — казва учтиво Фолдвик.
— Току-що дойдох — отговаря Хенинг и влиза след него в кабинета. Той е малък. Има огромен монитор на бюрото, два телевизора, монтирани на стената, два стола и няколко филмови постера. Лавиците са отрупани с енциклопедии и биографии, всички от които са за филми. Забелязва, че Фолдвик има сценария на „Криминале“8, издаден като книга. Той сяда и му посочва другия стол. След това посяга към прозореца и го отваря.
— Уф! Колко задушно е тук — възкликва той.
Хенинг поглежда през прозореца и вижда паркинга. Очите му попадат на кола, която чака да светне зелено на кръстовището между „Фреденсборгвайен“ и „Рустедсгатен“. Сребрист мерцедес. Сребристо такси мерцедес. Този път успява да прочете номера на колата, изписан на покрива: А-2052.
Решава да го провери при първа възможност.
— И така, как мога да ви помогна? — пита Фолдвик. Хенинг изважда диктофона си и го показва на Фолдвик, който кимва в съгласие.
— Хенриете Хагерюп — казва Хенинг.
— Да, така и предположих.
Фолдвик се усмихва. Явно все още му е приятно.
— Какво можете да ми кажете за нея?
Фолдвик въздъхва и затваря очи, ровейки в паметта си. Нещо го натъжава и той поклаща глава.
— Това е…
Отново клати глава. Хенинг мълчи.
— Хенриете бе невероятно талантлива. Беше много интелигентна и пишеше страхотно. Преподавал съм на много студенти, но наистина не си спомням някой с нейния потенциал и възможности.
— Какви възможности?
— Беше напълно безстрашна. Искаше да провокира хората и често го правеше, но тези провокации бяха смислени и целенасочени, нали разбирате?
Хенинг кимва.
— Другите ви студенти харесваха ли я?
— Хенриете? Да, разбира се. Беше много популярна.
— Общителна, енергична?
8
„Криминале“ (Pulp Fiction) — гангстерски филм от 1994 г., режисиран от Куентин Тарантино. — Б.пр.