3. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:
МОНА КАЛВИГ отваря палатката и влиза. Носи тежка чанта. Спира пред дупка в земята.
МОНА: Доста си изкопала.
Мерете бърше пот от челото си и се усмихва.
МЕРЕТЕ: Физическото натоварване е полезно.
МОНА: Пробва ли я?
МЕРЕТЕ: Не, дупката е твоя. Честта се пада на теб.
4. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:
Близък план на дупката. Мона скача в нея. Дупката е до кръста й.
МОНА: Идеална е.
МЕРЕТЕ: Супер. Донесе ли джиесема си?
МОНА: Да.
МЕРЕТЕ: Може би е време да изпратим първия?
Мона излиза от дупката и изтупва влажния пясък, полепнал по дрехите й. Вади джиесем от джоба си и проверява колко е часът. След това се обръща към Мерете и се усмихва съзаклятнически.
5. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В ГАЛГЕНБЕРГ:
Мъж, ЯШИД ИКБАЛ (28), гледа „Хотел Сесар“ по ТВ2. Джиесемът му иззвънява. Той го взима и проверява съобщенията си. Мръщи се, когато прочита есемеса. Изпращачът е „Мона мобилен“. Виждаме съобщението: „Извинявай. Това не означава нищо. ТОЙ не означава нищо. Ти си този, когото обичам. Може ли да поговорим за това? Моля те?“
6. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР: Жените седят една до друга. Пият от термос, наливайки в една чаша. От нея се издига пара.
МЕРЕТЕ: Добре ли беше?
Мона глътва горещия чай.
МОНА: Мм.
МЕРЕТЕ: Нямам предвид чая.
МОНА: Тогава какво…
Мона осъзнава какво има предвид Мерете. Мона се усмихва.
МОНА: Днес беше страхотно. Харесва ми, когато е груб.
МЕРЕТЕ: Може би ти е харесало още повече, защото си знаела, че е за последно.
МОНА: Може би.
МЕРЕТЕ: Ще ти липсва ли?
Мона свива рамене. Подава чашата на Мерете. Известно време мълчат.
МЕРЕТЕ: Дойде ли време да изпратим следващия?
МОНА: След малко. Да му дадем още малко време.
МЕРЕТЕ: Ок.
Край на надписите и заглавието.
Засега Хенинг има чувството, че чете сценария на снъф филм9. Продължава нататък:
7. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В ГАЛГЕНБЕРГ, ВЕЧЕР:
Яшид Икбал е в кухнята си. Отваря хладилника и вади кутия обезмаслено мляко. Посяга към шкафа, за да вземе чаша, когато джиесемът му отново иззвънява. Той го вади от джоба си. Втори есемес от „Мона мобилен“. Прочита го: „Обещавам, че ще ти се реванширам. Дай ми още един шанс, моля те!“ Яшид Икбал клати глава, промърморва „Какво, по дяволите, прави тя?“, след което натиска „Call sender“10. Раздразнено крачи из кухнята. Мона не вдига. Той хвърля телефона си гневно.
8. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:
Мона и Мерете продължават да седят до дупката.
МЕРЕТЕ: Мислиш ли, че ще се получи?
МОНА: Трябва да се получи.
Джиесемът на Мона започва да вибрира. На екрана пише ЯШИД.
МЕРЕТЕ: Той звъни.
МЕРЕТЕ: Няма ли да му вдигнеш?
МОНА: Не.
Мерете поглежда към Мона. Очевидно е, че Мона ръководи нещата.
9. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В СВ. ХАНСХАУГЕН, ВЕЧЕР:
Семейство ГОРДЕР вечерят. Атмосферата е напрегната. Синът, ГУСТАВ, е сърдит и едва докосва храната в чинията си. Съпругата, КАРОЛИН, поглежда мъжа си, ХАРАЛД. Той яде, но изглежда смутен.
ГУСТАВ: Може ли да стана от масата?
КАРОЛИН: Но не си ял нищо.
ГУСТАВ: Не съм гладен. Може ли да стана от масата?
Каролин въздъхва, кимва на сина си и го гледа, докато става и излиза от стаята. След това поглежда съпруга си.
КАРОЛИН: Отблъскваме го. Ти го отблъскваш.
Харалд вдига поглед от чинията си.
ХАРАЛД: Аз?
КАРОЛИН: Да, кой друг?
Харалд въздъхва.
ХАРАЛД: Пак ли трябва да говорим за това? Мислех, че сме приключили с тази тема.
КАРОЛИН: Лесно ти е на теб. Лесно ти е да си „приключил с тази тема“.
Каролин имитира гласа му. Харалд избухва.
ХАРАЛД: Не знам какво очакваш да направя. Казах ти, че повече няма да я виждам. Какво друго искаш от мен?
КАРОЛИН: Искам да ме убедиш, че наистина ще го направиш. Че ще спреш да мислиш за нея през цялото време, както правиш сега.
Халард извръща поглед и осъзнава, че не може да я заблуди.
ХАРАЛД: Това не зависи от мен.
КАРОЛИН: (имитира съпруга си) „Това не зависи от мен.“
Каролин въздъхва. Харалд не казва нищо. Известно време двамата мълчат.
КАРОЛИН: Мисля, че трябва да се разведем.
ХАРАЛД: Какво?