— Нямам, сър; но вярвам, че скоро ще се науча. Няколко пъти съм плавал в търговската флота и мисля, че…
— По дяволите търговската флота! Не ми ги дрънкай такива. Виждаш ли го тоя крак? Ще те ритна, ако още веднъж ми споменеш за службата си в търговската флота. Само на търговска флота ще ми станеш! Много се гордееш, както изглежда, че си служил в търговски кораби. Я казвай, човече; защо искаш да тръгнеш на лов за китове, а?… Това ми изглежда малко подозрително!… Да не си бил пират? Да си ограбил досегашния си капитан? Или да си намислил да убиеш офицерите, като отплаваме?
Уверих го, че не съм провинен в ни едно от тия неща. Забелязах, че под прикритието на тези полушеговити намеци този стар моряк, този островен нантъкитски квакер, беше преизпълнен със своите островитянски предразсъдъци и не вярваше на нито един чужденец, щом не идва от Кейп Код или съседния остров Винярд.
— Какво те е прихванало да вървиш на лов за китове? Искам да узная това, преди да реша дали да те взема на кораба.
— Как да кажа, сър, искам просто да видя какво нещо е това лов на китове. Искам да видя свят.
— Искаш да видиш какво е лов на китове, а? Мярна ли се пред капитан Ахав?
— Кой е този капитан Ахав, сър?
— Така, така; тъй си и мислех. Капитан Ахав е капитанът на кораба.
— Сбъркал съм тогава. Мислех, че вече разговарям с капитана.
— Разговаряш с капитан Фалек… с него разговаряш, момко. Аз и капитан Вилдад се грижим да приготвим „Пекод“ за заминаване, като го снабдим с всичко необходимо, включително и с екипаж. Ние сме собственици и служещи. Но ще ти кажа, че ако искаш да научиш, както разправяш, какво нещо е китоловство, мога да ти дам възможност да узнаеш това, преди да си се обвързал, и да се оттеглиш навреме. Хвърли един поглед на Ахав, момко, и ще видиш, че той е с един крак.
— Какво искате да кажете, сър? Да не би другият да е бил отнесен от кит?
— Отнесен от кит ли? Я ела насам, младежо; той беше откъснат, схрускан, сдъвкан от най-чудовищния пармацети6, разцепвал някога китоловна лодка… е-ех!
Бях малко разтревожен от тази буйност, а донякъде и трогнат от искрената скръб в заключителното възклицание, но казах колкото мога по-спокойно:
— Това, което ми казахте, сър, е сигурно вярно; но можех ли да зная аз, че китът е бил толкова свиреп — макар че трябваше да се досетя, щом чух за злополуката.
— Слушай, момко, ти ми се виждаш малко мекушав; нищо не разбираш от моряшки приказки. Май не си пътувал досега по море, нали?
— Казах ви, струва ми се, сър — започнах аз, — че съм плавал четири пъти с търговски…
— По-полека! По-полека! Не забравяй какво ти казах пък аз за службата в търговската флота… Не ме ядосвай… Такива не ми минават. Но да се разберем. Обясних ти какво нещо е китоловство; смяташ ли, че ще ти допадне?
— Смятам, сър.
— Отлично. А сега, казвай, можеш ли да забиеш харпун в гърлото на жив кит и да се впуснеш подир него? Отговаряй бързо!
— Мога, сър, щом трябва, и то не за да се отърва от харпуна; защото не предполагам, че това искате да кажете.
— И това добре. Искаш, значи, не само да тръгнеш на лов за китове, за да разбереш от опит какво е китоловство, ами и да видиш свят. Така каза, нали? Така те разбрах. Добре тогава, иди малко напред, надникни от носа на кораба, върни се и ми кажи какво си видял.
Аз постоях за миг, без да мръдна, смаян донякъде от това странно искане, което не знаех как да разбера — като шега ли или като сериозно поръчение. Но сбирайки с едно смръщване всички бръчки около очите си, капитан Фалек ме накара да тръгна.
Като отидох напред и се наведох през борда, забелязах, че корабът, който се люшкаше на котва от прилива, беше обърнат косо към открито море. Гледката беше необятна, но уморително еднообразна и непривлекателна; ни най-малко разнообразие, доколкото можех да видя.
— Е-е, какво ще докладваш? — каза Фалек, като се върнах. — Какво видя?
— Нищо особено — отговорих аз. — Само вода; кръгозорът е открит и смятам, че наближава буря.
— Как мислиш тогава, че ще видиш свят? А може би искаш да заобиколиш Кейп Хорн, за да го огледаш по-добре? Не можеш ли да видиш свят оттам, откъдето си?
Бях малко разколебан. Но не — трябваше да тръгна на лов за китове, и щях да тръгна; а „Пекод“ беше не по-лош от всеки друг кораб — мислех дори, че е най-добрият — и повторих всичко това на Фалек. Като видя, че съм твърдо решен да замина, той изказа съгласие да ме вземе на кораба.
— Можеш още сега да подпишеш книжата — добави. — Да вървим!
С тия думи той тръгна пред мене надолу към капитанската каюта.
На трапеца7 седеше една, както ми се стори, необикновено странна фигура. Оказа се, че е Вилдад, който владееше заедно с капитан Фалек по-голямата част от кораба; останалите дялове, както се случва често из тия пристанища, бяха собственост на дребни рентиери: вдовици, сирачета, настойници; всеки от тях притежаваше по някоя греда, две педи дъска или един-два гвоздея от кораба. Хората в Нантъкит влагат парите си в китоловни кораби, както вие влагате вашите в осигурени държавни ценни книжа, носещи добра лихва.