ПОДГОТОВКА ЗА СРАЖЕНИЕТО ПРИ ВОЛТУРНО НА 1 ОКТОМВРИ 1860 ГОДИНА
Понеже ми се наложи да оставя войската при Волтурно75 и да отида в Палермо, казах на генерал Сиртори, достоен началник на генералния щаб, да хвърли наши части върху съобщителните линии на неприятеля. Обаче той решил да извърши нещо по-сериозно, като смятал, че при престижа ни от спечелените победи няма невъзможна задача за смелите пи доброволци.
И тъй, решено било да завземат Кайяцо, село разположено на изток от Капуа, върху десния бряг на Волтурно. Тая защитима позиция обаче отстоеше само на няколко мили от основното ядро на бурбонската войска, разположена на изток от Капуа и брояща около четиридесет хиляди души, които всеки ден се увеличаваха.
За да завземат Кайяцо, нашите направили една демонстрация на левия бряг на Волтурно, дето загубили няколко добри войници главно поради превъзходството на бурбонските карабини и поради това, че нашите били на открито. Операцията станала на 19 септември. Нашите завзели Кайяцо, когато аз пристигнах в същия ден от Палермо. Нашите войници, след като напредвали с устрем, както бяха свикнали, към брега на реката и не намерили там прикритие срещу градушката от неприятелски куршуми, били принудени да се върнат назад бегом, поразени в боя. Тая беше последицата от демонстрацията на реката, за да отвлекат вниманието на неприятеля и да превземат Кайяцо. После, на следващия ден, надделяващите бурбонски сили нападнали Кайяцо и малкото наши войници трябвало да го опразнят и да се оттеглят стремглаво към Волтурно, дето мнозина намерили смъртта си — убити или удавени при преминаването на реката.
Операцията беше нещо повече от неблагоразумие - липса на военен такт от страна на оногова, който я бе ръководил. Ние загубихме, между другите, храбрия полковник Тито Катабепе, ранен и пленен, Вози, също тъй ранен и пленен, и др.
Между това поражението при Кайяцо, друго едно при Изерниа, пробуждането на попската хидра на север от Волтурно и хитруванията на кавурци, които работеха до един, за да ни изложат, бяха донякъде деморализирали хората ми, като същевременно бяха повдигнали духа у бурбонците.
Бурбонската войска, претърпяла толкова много загуби в Сицилия, Калабрия и Неапол, се оттегли зад Волтурно и се съсредоточи в Капуа, като се погрижи да я укрепи. Щом първите колони от южната войска пристигнаха в околностите на Неапол, веднага ги отправихме към Авелино и Ариано, за да усмирят някои реакционни движения, подбудени от попове и бурбонци. Тая задача бе възложена на генерал Тюр и той я изпълни отлично.
След като усмири смутовете в Авелино, Тюр получи заповед да завземе Казерта и Санта Мария с дивизията си. След кратък престой в Неапол бяха изпратени и други корпуси в тая посока.
Дивизията на Биксио завзе Мадалони, като прикри главния път, който води за Кампобасо и Абруци; тя образуваше десния фланг на малката ни войска. Дивизията на Медичи завзе планината Сант Анджело, която господствува над Капуа и Волтурно, и после бе подсилена с няколко новообразувани корпуси, командувани от генерал Авецана. Една бригада от дивизията на Медичи, командувана от генерал Саки, завзе северния склон на планината Тифата. Всички тези сили образуваха нашия център. Дивизията на Тюр, която завзе Санта Мария, представляваше нашия ляв фланг. Резервите, командувани от генерал Сиртори, останаха в Казерта.
СРАЖЕНИЕ ПРИ ВОЛТУРНО
Зората на 1 октомври освети в равнините на старата столица на Кампания76 един свиреп бой, едно братоубийствено сражение. Наистина, на страната на бурбонците имаше много чужди наемници-баварци, швейцарци и др., които от векове са свикнали да гледат на нашата Италия като на курорт или публичен дом. И тая сган, под водачеството и благословията на поповете, винаги е клала италианците възпитавани от попа да прегъват коляно. Ала, за съжаление, по-голямата част от борците при полите на Тифата бяха синове на тази нещастна земя, тласнати да се колят взаимно - едните, водени от крал, син на престъплението, а другите, защищаващи свещената кауза на страната си.
От Анибал, победителя на гордите легиони, до наши дни, полята на Кампаня не са виждали по-свирепа битка и орачът, когато пори плодородната земя с ралото си, за дълго време още ще се натъква на черепите, посети от човешката ярост.
След като се завърнах от Палермо, всеки ден ходех на господствуващата позиция Сант Анджело. Оттам се откриваше добре неприятелският стан, на изток от град Капуа, върху десния бряг на Волтурно, и аз забелязах, че бурбонците се готвят за сражение. Увеличили се числено доколкото им беше възможно и насърчени от постигнатите незначителни частични предимства пред нас, те се готвеха да минат в нападение.