Отидох в Казерта, за да се споразумеем с генерал Сиртори по какъв начин да нападнем неприятеля, когото не смятах за толкова смел, че да се реши да нападне главната ни квартира. Но, както скоро ще се види, аз се излъгах в преценката си.
Споразумяхме се с генерала да съберем всичките сили, които ни бяха под ръка, и да се отправим срещу неприятеля откъм десния му фланг, т.е. да го нападнем по височините на парка на Казерта, като го поставим така между нас, бригадата на Саки в Сан Леучо и дивизията на Биксио, комуто бях изпратил заповед да нападне неприятеля откъм Мадалони.
Като забелязаха от височините малко хора в Казерта, бурбонците решиха да я завладеят, не знаейки по всяка вероятност резултата от сражението през предния ден. Те хвърлиха половината от силите си върху този град, като го притиснаха здравата. Така че докато аз се движех прикрит, за да обходя десния им фланг, две хиляди души от тях се спуснаха от височините върху главната ни квартира и може би щяха да я овладеят, ако генерал Сиртори, застанал начело на шепа храбреци, които се намираха в града, не беше ги отблъснал. Между това аз напредвах с калабрийците на генерал Стоко, с четири дружини от редовната италианска войска (майорът, който командуваше тези дружини, предложи да ме придружи и аз приех на драго сърце предложението) и с няколко други корпусни части към десния фланг на неприятеля, когото заварих в боеви ред на височината, дето бе останал като резерва на ония, които нападаха Казерта. Без съмнение появяването ни беше съвсем неочаквано за неприятеля.
Изненаданите бурбонци се съпротивляваха малко; те бяха отблъснати почти бегом и смелите калабрийци ги преследваха чак до Казерта Векия. Някои се задържаха в това село, като откриха огън от прозорците и от някакви развалини, които им послужиха за защитни укрепления, но скоро бяха заобиколени и пленени. Ония, които избягаха на юг, попаднаха във властта на корпусите на Биксио, който след като се бе сражавал храбро и бе победил на 1 октомври в Мадалони, стигна със светкавична бързина на новото полесражение. Ония, които се отправиха на север, капитулираха пред генерал Саки, комуто бях заповядал да следва колоната ми. Така че от целия неприятелски корпус, който основателно ни бе поизплашил, малцина успяха да се спасят. Тоя корпус бе нападнал и сразил малката дружина на майор Бронцети в Кастел Мароне; геройската защита на майора и шепата му храбреци го бе задържала през по-голямата част от деня на 1 октомври, като му попречи да се яви зад гърба ни при ожесточеното сражение.
Корпусът на Саки допринесе не малко за задържането на поменатата неприятелска колона отвъд парка на Казерта през деня на 1 октомври, като я отблъсна храбро.
С победата при Казерта Векиа на 2 октомври 1860 г. се приключва славният период на войната през 1860 г. Италианската войска от север, която Фарини и другарите му изпратиха, за да се бие заедно с нас, въплътителите на революцията, намери в наше лице братя и на тази войска се падна грижата да привърши с унищожението на бурбонщината в двете Сицилии. За да уредя положението на бойните си другари, поисках южната войска да бъде призната като част от националната войска; ала искането ми не бе удовлетворено и с това се извърши една несправедливост. Искаха да се ползуват от плода на завоеванието, а не искаха завоевателите.
Като разбрах това, сложих в ръцете на Виктор Емануил диктатурата77, която ми бе дадена от народа, като го обявих крал на Италия. Нему поверих и смелите си братя по оръжие.
Аз оставих оная благородна младеж, която се бе хвърлила през Средиземно море, изпълнена с доверие към мене, презирайки всички спънки, опасности и мъчнотии, срещайки лице с лице смъртта в десетки яростни боеве с единствена надежда за същата оная награда, постигната в Ломбардия и Централна Италия; одобрението на чистата и съвест и одобрението на света, свидетел на смайващи дела.
С такива другари, на чиято смелост дължа по-голямата част от успехите си, не ще и дума, на драго сърце бих се заловил и с най-мъчното дело!
ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД (От 1860 до 1870)
АСПРОМОНТСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1862 ГОДИНА
Както дървото се цени по плода му, тъй и човек се цени по благотворния плод, който може да дари на себеподобните си. Да се родиш, да живееш, да ядеш и да пиеш и накрай да умреш - това е свойствено и на насекомото.
В период като този от 1860 г. в Южна Италия човек живее живот полезен за мнозинството. Това е истинският живот на душата.
„Оставете да действува този, комуто се пада“ казваха обикновено ония, които, пъхнали муцуна в яслите на държавното съкровище, бяха разположени да не действуват или да действуват зле. Вследствие на тази теория савойската монархия на три пъти отправи своето вето към експедицията на Хилядата; първия път не искаше те да заминат за Сицилия; втория път - да преминат Фаро; и третия път - да преминат Волтурно.
77
В друго време би могло да се свика учредително събрание, но тогава беше невъзможно. Така че само би се губило време и би се стигнало до смешно положение.