От шестте оттеглили се оръдия три се прибавиха към резервната батарея, така че се създаде една батарея от девет страхотни огнени гърла.
Всичките офицери от главната ми квартира и всички други, които можеха да чуят гласа ми, бяха натоварени от мене да събират хора и да ги пращат напред. Канцио, Ричоти, Кариолати, Дамяни, Равини и други се спуснаха начело на едно ядро от храбреци и подпомогнати от смелия девети полк на левия фланг, прогониха неприятеля, вече разтърсен от стрелбата на нашата артилерия, отвъд Бецека и съседните села. Неприятелят не издържа повече и премина в пълно отстъпление, като изостави всичките завоювани позиции чак до долината Конзеи и по планините на изток.
Това сражение, най-сериозното и кръвопролитно през цялата кампания, ни струваше голям брой убити и ранени.
Аз няма да разказвам за частичните сражения, станали в планините. Между тях имаше много славни, на които аз, разбира се, не можах да присъствувам. Ще кажа само, че на двадесет и първи неприятелят, за да прикрие сериозното си придвижване към Бецека, се отправи със значителна сила и към Кондино, където храбрият генерал Фабрици, началник на генералния щаб, го отблъсна с бригадите на Никотера и Корте и с няколко оръдия.
След двадесет и първи неприятелят вече не се появи. Аз изпратих полковник Мисори с водачите му отвъд Кондино на разузнаване и научих, че цялата долина чак до крепостите на Лардаро е свободна.
От Тирол се оттеглихме в Бреша, където стана разпускането на доброволците. След това аз се прибрах в Капрера.
АГРО РОМАНО80
Кратката кампания през 1867 г. в Агро Романо бе подготвена от мене през време на една екскурзия в Италия и Швейцария, където присъствувах на конгреса на „Съюза за мир и свобода“. Тъй че аз поемам за нея по-голямата част от отговорността.
Генерал на римската република, облечен с извънредни права от това правителство, най-законното, което е съществувало в Италия, живеейки в бездействие, което винаги съм смятал за престъпно, щом оставаше да се върши още толкова много за родната страна, аз си въобразявах с основание, че е дошло времето да се срине папската камарила и да се завоюва за Италия славната и столица.
Да се чака почин от „комуто се пада“, беше надежда като тая, написана върху вратата на ада. Войниците на Бонапарт ги нямаше вече в Рим и нима няколкото хиляди наемни войници, утайка от всичките европейски помийни ями, трябваше да държат нащрек една велика нация и да пречат да се възползува от най-свещените си права?
Аз се заех с кръстоносния поход — първо във Венето и по-късно в най-близките до Рим области. Двете правителства — на Париж и на Флоренция, както беше естествено, ме следяха със своите копои; и ако бяха мнозина добрите, които ми помагаха в делото, не бяха малко и ония, които ми пречеха, особено мацинистката партия, която незаслужено се нарича партия на акцията и която не може да понася всеки почин за освобождение на когото и да било.
След като обиколих Италия и се завърнах в Швейцария, сметнах, че не бива повече да протакам и реших да действувам към септември.
В същото време, когато се подготвяше движението на север, ние поискахме и съдействието на приятелите от Южна Италия, за да действуваме едновременно срещу Рим.
Ала аз си бях направил сметката без кръчмаря. Една прекрасна нощ, като стигнах в Синалунга, където ме посрещнаха и подслониха любезно, бях арестуван по заповед на италианското правителство и отведен в александрийската крепост.
От Александрия, където ме задържаха няколко дни, ме отведоха в Генуа и оттам в Капрера, като обкръжиха острова с военни кораби. Ето ме пленник в жилището ми пазен от много близо от броненосци, по-малки параходи и няколко търговски кораба, които италианското правителство бе наело за тая цел. Тласъкът, даден на движението в Италия, което аз не можах да започна поради горепоменатите причини, не закъсня да повлияе върху нашите приятели, които не се обезкуражиха от арестуването ми.
Генерал Фабрици, мой началник на генералния щаб образува с други благородни мъже комитет по снабдяването във Флоренция. Генерал Ачерби влезе с една доброволческа колона във Внтербезе; Меноти с друга влезе и той през Корезе на папска територия; и героичният Енрико Кайроли с брата си Джовани и около седемдесет храбреци с една лодка в Тибър пренасяше оръжие на римляните, на които то липсваше.
В Рим смелият майор Куки с шепа смелчаци, влезли в града при много голям риск за живота си, организираше вътрешната революция, която, комбинирана с нападението отвън, трябваше най-сетне да срине тая чудовищна папска власт, загнездила се като рак в сърцето на нещастната ни страна. Аз не бях точно осведомен за всичко през време на домашния си арест в Капрера, но знаех развитието на онова, което бях оставил; и освен това от вестниците и от слуховете научавах по нещо и знаех със сигурност, че синовете ми и приятелите ми са на римска земя и воюват с папските наемници.