Спряхме в Пинеирино, на шест мили от Такуари, и се приготвихме за сражението. Републиканската войска, състояща се от пет хиляди кавалеристи и хиляда пехотинци, заемаше височините на Пинеирино, малка планина, полупокрита с борове: пехотата в центъра се командуваше от стария полковник Крешенция, дясното крило — от генерал Нето, и лявото — от генерал Канабаро. И двете крила бяха съставени само от кавалерия и то — без преувеличение — от най-добрата в света, макар и фарапа.44
Нашата войска, съставена изцяло (без офицерите) от чернокожи, беше също тъй превъзходна и желанието да се бием — всеобщо. Полковник Хуан Антонио командуваше резервата на един кавалерийски корпус.
Неприятелят имаше четири хиляди пехотинци, три хиляди кавалеристи и няколко оръдия. Той беше заел позиция отвъд коритото на един поток, който разделяше двете войски, и държането му вдъхваше респект. Там се намираха най-добрите войски на империята, а старият генерал Джорджио, който ги командуваше, минаваше за най-способният генерал.
Неприятелският генерал бе вървял смело до това място срещу нас и вече бе направил всички приготовления за нападение. Два пехотински батальона преминаха сухото корито на потока и веднага образуваха квадрат. Две оръдия, заели благоприятна позиция спрямо нашия бряг, обстрелваха нашите кавалерийски вериги и подкрепленията им.
Смелчаците от първа кавалерийска бригада под командата на генерал Нето вече бяха извадили сабите си и очакваха само сигнала за нападение, за да се хвърлят върху двата батальона. Тези войнствени синове на Континента бяха уверени в победата. Те и техният генерал Нето никога не са били бити.
Нашата пехота, с развети знамена, разделена на дивизии върху най-високата част на хълма и прикрита от билото му, изгаряше от нетърпение да се бие. Страшните улани на Канабаро, всички освободени роби и укротители на коне, вече бяха направили движение напред, заобикаляйки дясното крило на неприятеля, който поради това бе принуден да устоява и надясно, и то в безпорядък. Смелите освободени роби, горди със своята внушителност, ставаха още по-непоколебими. На същинска гора от копия приличаше техният корпус, съставен от роби, освободени бт републиката и избрани измежду най-добрите укротители на коне в областта, всички черни, с изключение на висшите офицери. Неприятелят не бе видял никога гърбовете на тези истински синове на свободата. Техните копия, по-дълги от обикновените, техните черни лица, яки тела, закрепнали в постоянната и усилена работа (и тяхната съвършена дисциплина) вдъхваха ужас у неприятеля.
Въодушевяващият глас на генерала вече бе преминал през редиците. „Днес всеки от нас ще се бие за четирима“ — тия бяха думите на началника, надарен с всички качества на голям военен предводител, ала необлагодетелствуван от щастието. Нашите души тръпнеха с вяра в победата. По-красив ден и по-великолепна гледка не зная!45 Застанал в средата на нашата пехота, на най-високото място, наблюдавах едната и другата войска.
Рядката и ниска растителност на просналите се пред нас поля не представляваше никаква пречка за погледа и аз можех да наблюдавам дори и най-малките движения там долу, под нозете ми, след няколко минути ще бъде решена съдбата на най-голямата страна в американския континент — Бразилия! Ще бъде решена съдбата на един народ! Тези набити, цветущи, великолепни тела, след малко ще бъдат раздърпани, поразени, обхванати от беса на разрушението! След малко кръвта, строшените членове, труповете на прекрасната младеж ще загрозят красивите девствени поля! И все пак ние очаквахме с нетърпение сигнала за сражение… Но напразно!
Неприятелският генерал, изплашен от смелото ни държане и от много силната позиция, която бяхме заели, се отказа от замисленото нападение, заповяда двете дружини да се върнат обратно и от нападателното положение, което държеше дотогава, мина в отбранително.
Генерал Калдерон бе убит при едно разузнаване; може би това беше една от причините за нерешителността на Джорджио. Щом неприятелят не ни напада, трябваше да го нападнем ние. Такова беше мнението на мнозина. Но щеше ли да бъде добре? Ако ние бъдехме нападнати на високите позиции на Пинеирино, имаше голяма вероятност да победим; но ако напуснехме тези позиции, за да гоним неприятеля, трябваше да прекосим коритото на потока, което макар и сухо, беше трудно проходимо; освен това неприятелят ни превъзхождаше не само по броя на хората, но и по броя на оръдията си (ние имахме само едно!). В края на краищата, ние не влязохме в сражение и целият ден мина само с няколко престрелки.
44
Монархистите наричаха републиканците „фарапос“, което ще рече дрипльовци, а републиканците наричаха монархистите „карамуру“, което на местно наречие значи „хора на огъня“.
45
Каква наслада за един ученик на Бекариа, враг на войната! Но какво искате: аз бях срещнал в пътеката на живота си австрийците, поповете и деспотизма.