В скоро време се създаде една нова войска, не толкова многобройна и не толкова дисциплинирана, но поне много повече изпълнена с устрем и въодушевление, повече убедена в свещената кауза на дълга, която я тласкаше. Не беше вече каузата на един човек, която я подбуждаше, която тласкаше масите към бойните полета - звездата на тоя човек беше залязла в последното сблъскване и напразно се силеше впоследствие да се издигне отново; а беше националната кауза, пред която замлъкнаха омразата, личностите, жалките раздори.
Чужденецът се готвеше да нахлуе в територията на републиката. Всеки гражданин тичаше с оръжие и коне да се нареди под знамената, за да го отблъсне. Опасността растеше с приближаването на страшната войска на Розас, командувана от неговия ужасен лейтенант Уривес; но заедно с опасността растеше у народа и възторгът, предаността към отечеството. Нито един глас за разбирателство и споразумение с нашественика! И още тогава човек можеше да предугади на какво постоянство, на какви лишения и на какъв героизъм е способен тоя народ, който издържа в столицата си една деветгодишна обсада и накрай победи.
ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА СЪПРОТИВА
Между това получих заповед да потопя в каналите на реката50, по които неприятелският флот можеше да мине нагоре, по големите плавателни съдове от флотилията ни; по-късно получих нова заповед — не да ги потопя, а да ги изгоря. И тъй, по задължение трябваше да запаля вече трети по ред флот. В двата случая поне можахме да се бием както трябва. Като станахме пак пешеходци, прекарахме още няколко дни в Сан Франчиско, за да дадем време да бъдат пренесени в Монтевидео останалите материали на войската; после и ние се отправихме към столицата, в чиито околности трябваше да се съберат всичките сили на републиката, които постепенно се организираха.
Аз се гордея, че съм прекарал няколко години с онова храбро население по време на славната му защита. През ония дни Монтевидео представляваше смайваща гледка. Уривес бе победил и напредваше непримирим начело на една войска, която бе преминала като буря, като мълния през аржентинските области, разединени от Розас. Пред монтевидейския Кориолан нямаше да помогнат коленопреклонническите молби на свещениците, съпругите и майките. Мисълта да накаже надменния град, който го бе изгонил, за да провъзгласи на негово място омразния му съперник и който го бе подиграл при бягството му, тая мисъл се усмихваше на жестокия победител на генерал Лавал51 като привлекателна девойка. Монтевидейската войска беше сразена, както може би не е била сразявана друга войска, и по територията на републиката имаше само малки и несвързани войскови части, пръснати на големи разстояния една от друга. Ескадрата беше унищожена, оръжията и снаряженията оскъдни, държавното съкровище празно! Другояче не можеше и да бъде при хора като Видал, които търсеха само златни унции, по-удобни за носене при обмисленото бягство. И тоя крадец беше министър!
И все пак, трябваше да се защищаваме. Такава беше волята на тоя великолепен народ!
Много бяха хората само от партията на Рибера, за които с влизането на Уривес, антагонист на първия, нямаше спасение и за защитата беше необходимо условие; но те бяха безсилни и страхливи, защото повече от тях бяха прикрепени към яслите на службата. Но нацията; истинският народ не виждаше в Уривес антагониста на Рибера, а предводителя на една войска от чужденци, войници на един тиранин, който чрез нашествието сееше робство и смърт. И народът се затече към защитата със съзнанието за свещеното си право. В късо време в полето се създадоха кавалерийски корпуси; една почти изцяло пехотинска войска се създаваше в Монтевидео, убежище на източната свобода, под покровителството на човека на победите, генерал Пац, без съмнение един от най-добрите и най-честните пълководци в Южна Америка.
Генерал Пац, когото завистници и некадърници бяха отстранили от командуването, отвърна на зова на отечеството в опасност. Той застана начело на силите на столицата и организира с новобранци и освободени роби оная войска, която в продължение на седем години беше крепост на страната и която и сега (1849 г.) се държи смело пред най-страшния враг, какъвто са виждали хората из ония места.
Мнозина прочути военоначалници, забравени или пък самите те отвърнали поглед от войните, в които изпъкваше на пръв план личната изгода, се явиха в редиците на защитниците и повишиха въодушевлението и доверието в победата. Набелязана бе една укрепителна линия около града и към полето в провлака. Цялото население работи най-усърдно и тая линия бе завършена преди появата на неприятеля. Фабрики за оръжия и снаряжения, леярни за топове, работилници за облекло и снаряжения за войниците — всичко изникна като по чудо.
50
Големите и малките реки имат в коритото си канали, където водата е по-дълбока и течението по-силно.