Дружината, за която става дума, броеше едва петдесет души и се командуваше от капитан Кароне; двата отреда бяха под командата на Раморино и Закорело — и двамата способни офицери и отлични воини. Нашият успех при лявото крило накара неприятеля да се откаже от всеки друг опит за нападение и сражението бе ограничено само в оръдейна стрелба.
Въпреки че неприятелят ни завари неподготвени за артилерийска борба поради липса на време, все пак ние не се посрамихме.
Аз бях заповядал да дебаркират бордовите оръдия под командата на тримата морски офицери: Антонио, Сузини и Леджиеро Колиоло, двамата от остров Магдалена, и Мария Хозе — и тримата много храбри офицери, така че неприятелската артилерия, макар по брой и позиция да превъзхождаше нашата, ядеше пердаха и беше принудена от време на време да се крие зад хълма.
Загубите на едната и на другата страна не бяха сериозни, понеже не бе извършено общо нападение по цялата линия. Във всеки случай ние загубихме по-голямата част от добитъка си, който се намираше в един „канал“ (оградено място): понеже беше неопитомен, щом неприятелят отвори оградата, той се втурна навън като поток и се разпръсна из полето.
В продължение на три дни Уркиза подновяваше опитите си и всеки ден ни намираше по-подготвени, понеже ние не пропускахме нито миг дори през нощта, за да завършим работата на батареята, да издигаме барикади и да възстановяваме щетите, причинени през деня.
Ние натъкмихме на батареята пет оръдия, завършихме окончателно платформата, парапета и барутния погреб. Най-сетне, като видя, че от нападенията и артилерийския огън не излиза нищо, неприятелят прибягна до системата на блокирането и ни затвори напълно откъм сушата. Ала и с това средство той остана излъган, понеже ние бяхме господари на реката и следователно можехме по нея да си доставим необходимите хранителни припаси.
През осемнадесетте дни, колкото трая обсадата, ние не стояхме със скръстени ръце: понеже трябваше да доставяме трева за добитъка, всеки ден се биехме с неприятеля. После, за да ни пристегне, неприятелят трябваше да образува една кръгова верига от постове; ние се възползувахме от нехайството на последните, за да ги нападаме неочаквано и често с полза. Най-сетне, след осемнадесетдиевна обсада, уморен или може би повикан отвъд Уругвай за по-бързи работи, Уркиза ни остави. Той премина реката над Салто, ала не с корабите на нашата флотилия, както бе обещал.
ОБСАДЕНИ В САЛТО ОТ ЛАМОС И ВЕРГАРА
Останаха да ни държат в обсада двата кавалерийски корпуса на Ламос и Вергара, с около 700 души, и то от голямо разстояние; така че ние можехме да излизаме извън града — било за волове, било за коне, с които възстановихме кавалерията си, която бе лишена почти от всичките си коне поради затрудненията, причинени от обсадата.
Нека се има пред вид, че по ония места конете се хранят само с трева, на паша из полето, и че много малко са конете, които се изхранват с фураж.
През ония дни извършихме едно действие, което беше много хубаво и изключително за нас, европейците. Корпусът на Гарзон, разположен в Конкордия, срещу Салго, бе дошел да се съедини с Уркиза, за да се отправи под заповедите на последния към Кориентес. В Конкордия остана един разузнавателен кавалерийски корпус и от Салто се виждаха часовоите и каваладата (стадо коне), която през нощта се приближаваше до брега, дето тревата беше посочна и дето беше по-удобно за водопой, а нощем се оттегляше навътре.
Полковник Баец ми предложи да сложим ръка върху тая кавалада. Един прекрасен ден подготвих двадесетина отбор кавалеристи, голи, въоръжени само със саби; подготвих също тъй и една дружина от легионери, които трябваше да преплават до отсрещния бряг с лодки. Беше пладне, когато слънцето е най-горещо. Часовоите на неприятеля, забили копията си в земята и окачили на тях наметки, за да си пазят сянка, дремеха или играеха на карти. Реката на мястото, дето трябваше да я преминем, е около петдесет метра широка, много дълбока и със силно течение. Даде се условният знак. Кавалеристите излязоха от шумака на брега, дето се бяха скрили, и се впуснаха във водата с конете си без седло, само с юзди. Легионерите, които един по един вече бяха влезли в лодките откъм нашата страна, дето не можеха да бъдат забелязани от неприятеля, гребяха с все сила към отсрещния бряг. И когато неприятелските часовои забелягаха движението, изстрелите на нашите пъргави младежи вече пищяха в ушите им и кавалеристите ги гонеха по хълма. Само храбрата южноамериканска кавалерия е способна на подобни действия: хората и конете са отлични плувци, свикнали да преминават големи реки. Обикновено еадачът се държи за гривата на коня с едната си ръка, а с другата плува; оръжието и другите неща пък се влачат в пелотата, направена от карона.55
55
Сурова кожа, която се поставя под седлото на коня; при нужда свързват четирите й края и във формата на лодчица се прикачва към опашката на коня. Нарича се пелота.