Ние се движехме през прелестни хълмове на около две мили от бреговете на Даймон. Току-що поникналата яркозелена трева потрепваше подобно на океана, когато не е развълнуван от бури. Никакво растение, никакъв храст не се изпречваше в ония прекрасни поля. Те биха били великолепно място за пиршество, ала през оня ден се превърнаха в място за клане.
По едно време стигнахме при един поток, дето мачиега (твърда трева) достигаше човешки ръст. На мене не ми се искаше да го преминем, понеже трябваше да разредя малката колона, като войниците се движеха един по един; после, хълмът отдясно, върху чийто връх се виждаше веригата от стрелци на неприятеля, прикриваше основното ядро на същия. Аз се побоях основателно да не бъда нападнат в тая точка и заповядах на войниците си да спрат. На майорите си Карвало и Фаусто, и двамата храбри офицери, заповядах да нападнат неприятелската верига, да я отблъснат отвъд хълма и да ми съобщят какво е разположението на неприятеля. И действително, след като неприятелската верига бе смело прогонена отвъд възвишението, нашите се спряха и един адютант пристигна в галоп да ми съобщи, че неприятелят се стичал наляво и се движел към нас с всичките си сили в тръст и в боен ред. Нямаше време за губене. Нашите кавалерийски взводове от крилата направиха своя обход вдясно и бяха веднага подсилени от сгъстените ни вериги. Пехотата зае десния фланг и се отправихме в добър ред срещу неприятеля. Когато нашата бойна линия стигна на върха на хълма, линията на неприятеля, настъпваща срещу нас се показа на разстояние колкото изстрел от пищов.
Тук, трябва да призная, че видях неприятеля да прави от центъра към крилата движение, на което смятам, че е способна само южноамериканската кавалерия; това движение показа с какви изпечени воини трябваше да се бием. Понеже не искаше да се сблъска с пехотата, от която се боеше, неприятелят се разцепи в центъра си и след като неговите взводове направиха обход — десните надясно, левите наляво, като по този начин извършиха един полукръг, се спусна върху нашите две крила все в галоп и щеше да ги унищожи, ако нашите взводове не бяха се съсредоточили и едновременно нападнали.
Щом забелязах неприятеля, за да се възползувам от устрема, веднага заповядах фронтално нападение; но поради поменатите движения първото сблъскване стана между кавалерия и кавалерия и понеже нашите кавалеристи бяха по-малко на брой и с по-лоши коне, естествено, пострадаха повече.
За известно време пехотата остана безполезна и откъсната. Макар да оставаше в средата на сражението, ту неподвижна и сбита като малка крепост, ту движейки се с всичката възможна бързина натам, дето боят се разгаряше най-много, тя на много пъти послужи да се подредят отново под нейно прикритие нашите разпръснати конници, които макар и разбити от неприятеля, се сражаваха като лъвове и после се престрояваха зад нас.
Един малък кавалерийски резерв, останал да пази каваладата, като се съсредоточаваше върху пехотата, послужи също тъй твърде много при пренареждането на разбитите наши взводове.
Различни бяха кавалерийските нападения от двете страни; различен беше и успехът. Взводовете се олюляваха ту вкупом, ту разпръснато. Не зная от коя страна се проявяваше повече храброст. Неприятелят, превъзхождащ нашите по брой на хората си и по годност на конете си ги изтласкваше към пехотата и често измерваше копията си с щиковете. Нашите, след като се съвземеха с подкрепата на пехотинците, отблъсваха в ръкопашен бой далеко неприятеля.
Накрай вследствие многото нападения неприятелят изтърва бойния ред и се превърна в безформена маса. Напротив, нашите, подкрепени от пехотата, можеха винаги лесно да се престроят. Сражението бе траяло по този начин около половин час, когато вашите, ненападани вече от подредени сили, се престроиха в няколко сгъстени взвода и се впуснаха в решително сражение. Неприятелят се огъна, разпръсна се и започна да бяга. Тогава се издигна облак от болас56, който представляваше любопитна гледка, ако предмет на любопитство може да бъде убийството под каквато и да било форма.
Аз смятам, че американският кавалерист не отстъпва на никого във всеки вид бой. А при поражение смятам, че той няма равен на себе си в преследването и залавянето на неприятели. Същински кентавър, никакво препятствие в полето не спира неговия бяг. Някое дърво не му позволява да мине изправен — той се прегъва върху гърба на коня си и се слива с него. Ако пречката е река, американецът се впуска стремглаво в нея с оръжие между зъбите и отива да порази неприятеля сред самите вълни. Освен болас американският кавалерист притежава и страшен и невидим нож, с който той си служи тъй сръчно, както никой друг, и може би малко прекалено сръчно. Нещастен е оня неприятел, чийто кон е уморен или болеадо57, той не може да се отърве от ножа на преследвача. Да слезе от коня си, да пререже с ножа си гърлото на един паднал и да се качи отново на коня си, за да настигне други — за всичко това аз употребявам много повече време да го опиша. Обичаят им да се хранят само с месо и навикът им да колят всеки ден добитък са може би причина за леснотата, с която убиват хора.
56
Болас — едно от най-страшните оръжия на южноамериканската кавалерия. Състои се от три железни топки, обикновено обвити в кожа и привързани към три върви, също тъй от кожа. Южноамериканските конници държат в ръката си едната топка, а другите две въртят във въздуха над главата си, като препускат коня си в галоп. Когато болас се увият в краката на бягащо животно, то се спира или обикновено пада. Така се хващат много пленници. Тежко и горко на оногова, чийто кон е уморен след сражението. Аз съм виждал да спират с болас дори и камилски птици.