Добри и храбри другари мои!
Колцина от вас трябваше да паднат върху родната земя, изпълнени с горчиво отчаяние, че не я виждат освободена! И все пак прекрасни бяха по добродетел, по храброст, по слава тия млади мои другари! И че са били достойни за мисията си, доказаха по бойните поля в родината, където се белеят костите им, може би непогребани и без камък, който да припомня на новите поколения, които те направиха независими от чужденеца, голямата им храброст и голямата им жертва.
Монталди, Раморино, Пералта, Минуто, Карбоне, на същото място, където вие паднахте с вашите братя по слава, попът издигна паметник на наемните убийци на Бонапарт, които бягаха пред вас и които, превъзхождащи ви по брой, после ви изклаха под благословиите на предателите на Италия.
В Ница трябваше да се спазят някои формалности, ала всичко бе отклонено от гласа на народа, осъзнал тогава собственото си всемогъщество. А за да дам представа за финансовото ни положение, достатъчно е да кажа, че не можахме да платим на човека, който въведе кораба ни в пристанището.
След като спуснахме котва и се погрижихме за свалянето на Анцани и Саки, слязохме всички, изгарящи от желание да стъпим на родна земя. Аз се затичах да прегърна децата си и онази, която бях огорчил толкова много с авантюристичния си живот. Бедна майко! Моето най-пламенно желание естествено беше да разхубавя и утеша последните ти дни; твоето най-пламенно желание естествено беше да ме виждаш спокоен при себе си. Но как можех да се надявам на спокойствие и как можех да се наслаждавам от удоволствието да те утешавам в печалната ти старост, в тая земя на попове и крадци?
Малкото дни, протекли в Ница, бяха дни на непрекъсната радост; но на Минчо59 се биеха и бездействието за нас беше престъпление, когато наши братя се сражаваха срещу чужденеца.
Потеглихме за Генуа, дето населението желаеше не по-малко от съгражданите ми да ни посрещне сърдечно. Един параход, изпратен оттам, трябваше да ускори пристигането ни. Като не ни намерил в Ница, поменатият параход ни търсил напразно по бреговете на Лигурия. Бяхме тласнати към Корсика от течението и от слабите противни ветрове. Най-сетне стигнахме; с нас имаше няколко младежи от Ница, които бяха поискали да ни придружат с въодушевлението, свойствено на възрастта им, и на онова пламенно самочувствие, което бе обхванало цялото население на полуострова.
Населението на Генуа ни посрещна с радост и любов, а властите със студенината на несигурна съвест, като положиха началото на всички ония преструвки и протаканици, които ни придружаваха в страната ни навсякъде, дето се намираха привържениците на договорите и на компромисите, теглени към свободно управление повече от страх от народа, отколкото от своята природа и от вярата си в един по-добър живот.
Анцани, когото бях оставил при майка си, нетърпелив и подтикван от пламенния си дух, бе отишъл преди нас в Генуа с парахода въпреки изтощеността, до която го бе довела смъртоносната му болест.
Тук започва остракизмът, на който ме осъдиха приятелите на Мацини (1848г.), и който продължава и днес (1872г.), по-упорит от всякога поради това, че поисках да отида с другарите си на бойното поле, което тогава се намираше на Минчо и в Тирол, и то задето войската, която се биеше срещу австрийците, беше кралска. А нека се има пред вид, че водачите, които тогава измъчваха бедния умиращ Анцани, като искаха от него да ме склони да се откажа от намерението си, са същите, които днес съставят фалангата на най-верните слуги на монархията!
Когато чух от брата си по оръжие в толкова славни битки да ми препоръчва „да не изоставям каузата на народа“, признавам, бях дълбоко огорчен, може би повече, отколкото в тези дни, когато чух да искат от мене „да се обявя открито републиканец“. След няколко дни у дома на приятеля Гаетано Галино издъхна тоя наистина велик италианец, за когото цяла Италия би трябвало да се покрие в черно; ако той беше застанал начело на войската ни, без съмнение отдавна полуостровът щеше да бъде изчистен от всякакви чужди властници. Аз не съм виждал по-възпитан и по-честен човек, и по-способен воин от Анцани.
Тленните останки на славния воин преминаха скромно през Лигурия и Ломбардия, за да бъдат погребани в Алцато, родното му място.
В МИЛАНО
Още при тръгването ни от Америка нашата задача беше да служим на Италия и да се бием срещу неприятелите и, каквито и да бъдеха политическите възгледи на ония, които водеха нашите на освободителна война. По-голямата част от сънародниците споделяха това наше разбиране и аз трябваше да присъединя малкия си контингент към оня, който водеше свещената война. Предводителят на тия, които се биеха за Италия, беше Карло Алберто. И аз се отправих към Ровербела, дето тогава се намираше главната квартира, за да предложа без следа от злопаметство помощта си и тая на другарите си на онгова, който през 1834 г. ме бе осъдил на смърт.