Малко преди това бях видял пиемонтската войска при Минчо и моята душа се бе изпълнила с гордо доверие, пробудено от хубавата младеж, която изгаряше от нетърпение да намери врага. Живях няколко дни сред офицери от тая войска, закалени вече в мъчнотиите на войната и обхванати от веселостта на воина, който силно желае сражения. 0, не ще и дума, аз бих пожертвувал с радост живота си сред тези храбреци, ако възникнеше някое сблъскване с враговете на Италия. И ето днес, тая войска бе разбита без поражение, умираше от глад в плодородната Ломбардия, с Пиемонт и Лигурия зад гърба си и без снаряжение, с Торино, Милано, Александрия и Генуа непокътнати и един цял народ, пълен с добра воля и готов на всяка жертва. И при това Италия падаше отново в робство, разбита на малки късове! Не се яви ръка, способна да ги събере и да ги тласне вкупом срещу враговете и предателите! Съединени отново и водени добре, те можеха да бъдат достатъчни против предателите и враговете. Примирие, капитулация, бягство - тия бяха новините, които ни поразиха като мълния една след друга и заедно с които настъпиха страхът и обезсърчаването сред народа, сред войската и навсякъде.
Някои страхливци, каквито за нещастие се намираха между хората ми, захвърлиха пушките на самия площад в Монца и се разбягаха по всички посоки; добрите, разгневени и възмутени от тоя позор, насочиха пушките си да ги застрелят, но, слава богу - аз и другите офицери успяхме да предотвратим убийствата и пълната бъркотия.
Някои от бегълците наказахме, други понижихме и изгонихме.
Това състояние на нещата ме накара да се отдалеча от тоя театър на злощастие и да се отправя към Комо с намерение да остана там да чакам резултата от събитията; при това реших, ако друго не може, да воювам с чети.
Между Монца и Комо се появи Мацини със знамето си „Бог и народ“.60 Той се присъедини към нас и стигнахме заедно до Комо. От Комо премина в Швейцария, а аз се подготвих да воювам из планините. Много от действителните или предполагаемите му привърженици го придружиха на чужда земя. Естествено това подтикна някои да ни оставят и нашите редици оредяха.
В Милано бях извършил грешката, която Мацини никога не ми прости: заявих му, че не е добре да задържа толкова много младежи с обещанието, че ще може да обяви републиката, докато войска и доброволци се биеха срещу австрийците.
В Комо заварихме по-малък безпорядък; обаче не по-малък беше смутът, причинен от печалните произшествия в Милано и сред войската.
В КОМО, СЕСТО, КАЛЕНДЕ, КАСТЕЛЕТО
В Комо бяхме приети добре от населението, което преди това още бе проявило добрите си чувства към нас, като бе изказало силното си желание още при самото ни пристигане в Милано да бъдем изпратени в Комо, вместо на друго място, и там да се организираме.
Общинските власти ни посрещнаха също тъй добре, като ни снабдиха с каквото можаха, особено с дрехи, от които бяха най-вече лишени хората ми.
По въпроса обаче за укрепяването на града и съпротивата срещу австрийците те имаха отрицателно схващане; и действително, за да може да се защищава от един силен враг, тоя град се нуждаеше от силни външни укрепления и от много хора, тъй като е заобиколен от много възвишения, които господствуват над него, и е разположен в низина, върху брега на езеро.
На втория ден след пристигането ни в Комо дойде генерал Цуки с кола, на път за Швейцария. Когато населението научи за неговото пристигане и за намерението му да напусне Италия, то пламна от негодувание, затече се пред странноприемницата, в която бе отседнал, и прояви намерението си да го изкара навън и да го малтретира. Уведомен навреме, аз отидох на мястото и успях да укротя народа, като му обърнах внимание върху възрастта и миналата слава на стария генерал.
Вечерта ние изпразнихме Комо и след кратък поход се разположихме на стан западно от града, по пътя за Сан Ремо.
В Комо мнозина от нашите избягаха, като преминаха в съседна Швейцария; смятам, че мнозина други не сториха същото само от срам пред оня благороден народ, винаги готов за жертви в името на отечествената кауза: те дочакаха да излезем извън града, за да изоставят редиците на храбреците, които се готвеха да защитават последния къс италианска земя.
60
Днес, 28 март 1872 г., той е мъртъв. Аз съм свикнал да не храня злопаметство към хората, особено към мъртвите. Но понеже пиша история, длъжен съм да отбележа спокойно грешките, които той извърши спрямо мене при различни обстоятелства.