Внушителността на многобройните австрийски войски плашеше населението. Никой от каквото и да било съсловие не се присъединяваше към нас и мъчно се намираха водачи. Аз се надявах да се притекат от Швейцария младите емигранти и се присъединят към нас, а също тъй и че ще ни се дадат средства от оня, който можеше; ала не само че никой не се мръдна да се присъедини към нашата малка колона, но тъкмо оттам достигнаха до нас слухове за големи походи, подготвяни от главната квартира на Мацини, които предизвикаха дезертиране сред нашите воини, а следователно — и униние у малцината, които оставаха.
На път за Тернате до такава степен бяхме затворени между неприятелските вериги, че с голяма мъка успяхме да ги обходим; впрочем, това щеше да бъде невъзможно при равен терен, но планинският характер на тоя край ни облагодетелствуваше и ни спаси от известна загуба. Тук ни помогна извънредно много Даверио с неколцина водачи, намерени от него.
Ние вървяхме към оная неприятелска колона, която ни се струваше най-близо, и вървяхме решително. Между нас и колоната имаше дълбока долина; когато главата на нашата колона стигна до низината, неприятелят, който смяташе, че ще бъде нападнат от другата страна, се насочи наляво, а ние малко стремглаво (трябва да го призная) се отправихме към Морадзоне, като оставихме неприятеля няколко мили зад себе си. Из пътя събирахме хляб, доколкото можеше да се намери в околните села, който върху гърба на носачи с кошове следваше колоната.
Като пристигнахме в Морадзоне към пет часа следобед, хората се наредиха по главната улица, където трябваше да стоят един до друг, тъй като улицата бе много тясна. Там на хората се раздаде храната и съответната заплата, като им се заповяда да не се мърдат от редиците и да не оставят пушките си.
Разпределението беше привършено и вече бе дадено нареждане за походното движение. Аз бях взел парче хляб и чаша вино на същата маса, върху която се разпределяше храната, когато неколцина офицери, които бяха наредили да се приготви чорба, дойдоха да ме поканят на своята трапеза.
Бяхме при Порта Варезе, в приземието на една къща, когато внезапно отвън се чуха викове - точно при поменатата порта. Бяха австрийци, които влизаха размесени с хората от охраната ни; от глад или от умора те бяха се оставили да ги изненадат. Аз все още не знам кой беше извършил предателство или чия беше вината, но, разбира се, ако не е имало предателство, виновни бяха ония, които трябваше да бдят. Тъй или иначе неприятелите бяха вътре и на по-малко от петдесет крачки от мястото, където бях с няколцина офицери, същите, които бяха ме поканили на трапезата си.
Нощта се спускаше. Предоставям на читателя да си представи какъв смут настъпи сред хората ни, които бяха влезли от няколко дни в редиците ни и не обладаваха висок дух. Аз трябваше веднага, без много да му мисля, да стисна сабята и да изляза на помощ заедно с малкото, но храбри офицери, които ме придружаваха.
При нашия вик бегълците се спряха и се извърнаха към ония, които ги преследваха, като се счепкаха с тях. Минаха няколко минути на ръкопашен бой, на приливи и отливи, но накрай италианската храброст победи и неприятелят бе отблъснат извън Морадзоне.
Изгонени извън Морадзоне, неприятелите прибягнаха към жестокия си обичай, който прилагаха винаги, особено в Италия, земята на изкупленията и мъченията, т.е. пожара, и опожариха безмилостно всички къщи около селото, като обстрелваха с оръдия безразборно вътрешността на селото. Пожарът се предаваше от къща на къща със страхотен шум, подсилван от пушечната стрелба на двете страни.
Веднъж отблъснати, австрийците вече не се опитаха да ни нападнат. За нас беше невъзможно да ги нападнем в позициите им, но като преценихме обстоятелствата, намерихме, че не ни остава нищо друго освен да се оттеглим, и то на всяка цена, защото бяхме уверени, че заранта ще ни обградят превъзхождащи сили.
И без това многоброен, неприятелят получаваше последователно подкрепления. Малко хора, с разколебан дух62 и обградени от един пожар, който постепенно навлизаше във вътрешността на селото, ние бяхме доведени до положението на дъждовник63 и можехме да се спасим само чрез отстъпление. И ние го извършихме към единадесет часа през нощта.
На другата вечер стигнахме до швейцарската граница на брой около тридесет души. Разкъсани на малки групи, всички останали бяха стигнали в Швейцария.
БЕЗДЕЙСТВИЕ И ДОСАДА
62
Едно от затрудненията и тая война в един край, несвикнал с войната, какъвто беше Ломбардия през ония дни, бяха големите неприятелски маси, които жителите виждаха във всяка посока и с които плашеха нашите млади воини.