Нашето пребивание в Ливорно беше кратко: получихме няколко пушки, благодарение по-скоро на добрата воля на Петраки, народен водач, и на други приятели, отколкото на правителството. Увеличението на броя на силите ни беше незначително. Казаха ни да идем във Флоренция, дето щяло да се направи нещо повече, ала там бе по-лошо.
Във Флоренция народът ни посрещна великолепно, но правителството прояви към нас безразличие и ни изложи на глад.
От Флоренция, където сметнах пребиваването ни за безполезно и досадно, реших да отида в Болоня, дето се надявахме да направим нещо повече. При това оттам по-лесно можехме да отидем във Венеция през Равена. Ала нови и по-жестоки беди ни очакваха на Апенините.
Из пътя, дето трябваше да имаме парична поддръжка за храна от страна на тосканското правителство, ние срещнахме само благоволението на жителите, изпълнени с готовност да ни помогнат, ала не и в състояние да задоволят нуждите ни. С писмо от казаното правителство до един кмет на границата се ограничаваха доставките ни и се заповядваше да бъдат изгонени досадните авантюристи.
В такова положение стигнахме във Филигари, дето ни очакваше, забрана от страна на понтифийското правителство за преминаване на границата. Поповете поне бяха последователни: отнасяха се към нас като към неприятели.
Дзуки, същият, когото спасихме в Комо, тогава военен министър, идваше бързо от Рим, за да накара да изпълнят нарежданията. А от Болоня идеше един корпус от папски наемници-швейцарци с две артилерийски оръдия, за да се противопостави на влизането ни в държавата.
През това време по ония планини беснееха виелиците и снегът по пътя достигаше до коляно. Беше ноември. Струваше си наистина трудът да дойде човек от Южна Америка, за да воюва със снеговете на Апенините. Италианските правителства, на които имах честта да служа и чиито територии бях прекосил, не бяха в състояние да дадат по един шинел на бедните ми и храбри другари. Жалко беше да види човек тия храбри младежи в тоя суров сезон, в планините, повечето от тях облечени в платнени дрехи, някои в дрипи и лишени от необходимата храна - и то на родната им земя, свикнала да храни изобилно всички крадци и мошеници в света.
С всички пари, които събрахме помежду си, главно от офицерите, образувахме обща каса. С тия пари и с помощта на стопанина на хотела във Филигари можахме да минем оскъдно няколко дни.
През това време швейцарците, наемници на папата, взеха военни позиции на противоположната граница с всички мерки за съпротива срещу всякакъв опит за преминаване, но бяха унизени от срамната постъпка на глупавото си правителство.
Нашето положение във Филигари не беше удържимо за дълго време - не ни оставаше нищо друго освен да го променим, като се върнем в Тоскана. Аз бях прочел съобщението на това правителство до кмета, в което се настояваше той да се освободи от нас колкото е възможно по-скоро и той трябваше да се подчини или да вземе враждебна позиция. За да продължим към римската територия, ние трябваше да се бием с всеки, който беше готов да ни забрани това. В какво престъпно затруднение ни държаха управниците, от които италианците очакваха освобождението си! А ние бяхме прекосили Атлантическия океан (бедни, да, защото бяхме отхвърлили богатството64) с единствената цел да предложим на Италия живота си; и бяхме чужди на каквото и да било користно намерение, готови да пожертвуваме за страната си дори и политическите си принципи и да служим (за да служим на страната си!) дори и на тия, които не заслужаваха доверието ни поради безчестия в миналото.
Имената на Гуераци, Пий бяха тогава на висота в душите ни; ала те държаха в тревога шепата млади ветерани, затънали сред сняг и лишени от храна, ония ветерани, чиито кости много скоро трябваше да осеят земята на бедите при защитата на Рим срещу чужденеца.
Народът в Болоня научи за нас и се възмути от това престъпно поведение. Болоня е град, който не се възмущава напразно, и това добре знаят австрийците. Управляващите, привърженици на папата, се изплашиха; и ми се разреши да ида в тоя град, за да се срещна с генерал Латур, комендант на швейцарските сили в услуга на папата. Когато генерал Латур стоеше на балкона на двореца си, болончани му извикаха: „Или нашите братя тук, или вие долу от тоя балкон!“
Аз стигнах в Болоня сред бурните приветствия на тоя благороден народ, който трябваше да успокоя, понеже беше решен да се отърве от чужденци и реакционери. След като се споразумяхме с Латур за преминаването ни през Романя към Равена, дето трябваше да се качим на параход за Венеция, аз му обърнах внимание да ускори работите и да даде парични средства на една мантуанска65 рота, тръгнала от Генуа с намерение да се присъедини към нас. В една среща с Дзуки бях се споразумял също тъй и с него да увеличи силите си с доброволци от Романя и действително отпътуваха няколко души, командувани от капитан Бадзани, моденчапин66, за да ни настигнат в Равена.