След провъзгласяването на републиката се завърнах в Риети. Към края на март получих заповед да потегля с легиона за Анани. През април научихме, че французите са в Чивитавекия. След като бяха завзели този морски град, който можеше да се защищава, ако не бяха измамата на едните и глупостта на другите, стана ясно намерението им - да настъпят към Рим.
По онова време в столицата бе пристигнал генерал Авецана, който пое министерството на войната. Не познавах лично Авецана, ала от сведенията, които бях получил за характера му и за военната му дейност в Испания и Америка, го уважавах извънредно много. Поемането от него на тоя пост ме изпълни с надежди, които бяха оправдани. Първото доказателство за мене бе изпращането на петдесет нови пушки: до възглавяването на министерството на войната от Авецана не бях получил нито една, въпреки многократните искания.
Не закъсня да дойде заповедта да тръгнем за Рим, който бе заплашен от войниците на Бонапарт. Излишно е да казвам колко драговолно потеглихме да защищаваме града на великите спомени. Легионът броеше около хиляда и двеста души; от Генуа бяхме тръгнали шестдесет.
Наистина ние бяхме прекосили голяма част от Италия, но като се има пред вид, че навсякъде бивахме отблъсвани от правителствата, клеветени, както умеят да клеветят само поповете, крайно бедни и през по-голямата част от времето без оръжие, като се имат пред вид лишенията, които естествено отблъсваха доброволците и пречеха за организирането им, можехме да бъдем доволни от достигнатото число. Стигнахме в Рим и се настанихме в Сан Силвестро, изоставен манастир за калугерки.
ЗАЩИТА НА РИМ
Легионът остана късо време в Сан Силвестро, тъй като на следния ден получих заповед да се настаня на лагер на площада пред Ватикана и да укрепя стените от Порта Сан Панкрацио до Порта Портезе. Предстоящо беше приближаването на французите и трябваше да се приготвим да ги посрещнем.
Денят 30 април трябваше да освети славата на младите и неопитни защитници на Рим и срамното бягство на войниците на поповете и реакцията. Защитната система на генерал Авецаиа беше достойна за тоя ветеран на свободата, който с неуморната си дейност се бе погрижил за всичко и се намираше навсякъде, където можеха да имат нужда от неговото присъствие.
Натоварен със защитата от Сан Панкрацио до Портезе, аз бях поставил извън тия врати силни аванпостове, възползувайки се за целта от господствуващите дворци на парка Вила Коренни (Куатро Венти), Вашело и други точки, отговарящи за защитата.
Наблюдавайки внушителните позиции на тия сгради, човек лесно можеше да разбере, че не трябва да позволи на неприятеля да ги завладее и че веднъж бъдеха ли те загубени, защитата на Рим ще стане трудна и дори невъзможна. През нощта срещу 30 април аз не само изпратих разузнавачи по двата пътя, които водеха за вратите, пазени от нас, но заповядах на два малки отреда да се скрият встрани от пътя на такова разстояние, че да могат да хванат поне няколко неприятелски разузнавачи.
На разсъмване пред мен стоеше коленичил един неприятелски кавалерист, който молеше да пощадя живота му.
Колкото и незначително нещо да беше хващането на един пленник, признавам си, че това ме зарадва и го сметнах за добро предзнаменование за деня. Беше коленичила Франция, която се разкайваше почтено заради срамното и недостойно поведение на управниците си.
Пленникът беше хванат с голяма смелост и хладнокръвие от отреда под заповедите на младежа Рикиери от Ница. Едно отделение от неприятелски разузнавачи бе хвърлено в бягство от нашите и бегълците, макар и по-много на брой, бяха изоставили няколко оръдия.
Като се знае, че неприятелят идва, винаги е полезно да се поставят няколко засади по пътищата, по които той трябва да мине, за да се приближи. В това се крият две почти сигурни предимства: знае се докъде е стигнала главата на колоната и се хващат пленници.
През това време от господствуващите римски височини се виждаше неприятелската войска, която се приближаваше предпазливо и бавно, движейки се в колона по пътя, който идва от Чивитавекия до Порта Каваледжиери. Като стигна на разстояние колкото оръдеен изстрел, неприятелят постави няколко артилерийски оръдия на господствуващи точки и разгъна няколко корпуса, които тръгнаха решително да атакуват стените.
Наистина високомерен беше начинът на атакуване на неприятелския генерал: Дон Кихот атакуваше вятърни мелници. Той атакуваше така, като че няма укрепления или като че на тях има деца. Наистина, за да прогони четирима „brigands italiens“68 генерал Удино, потомък на един маршал от първата империя, не беше сметнал за необходимо да си набави дори карта на Рим.