Оплаках горчиво загубата на моята Анита, оная, която ми бе неразделна приятелка при най-авантюристичните обстоятелства на живота ми. Помолих добрите хора, които бяха около мене, да погребат трупа й и се отдалечих, подтикван от самите домакини, които можех да изложа, ако останех повече време. Отправих се, залитайки, за Сант Алберто с един водач, който ме заведе у дома на един шивач, беден, но честен и благороден човек.
С Боне, комуто дължа живота си, започва редицата на закрилниците ми, без които нямаше да мога да странствувам в продължение на тридесет и седем дни, от устието на По до залива Стербино, откъдето отплавах за Лигурия.
От прозореца на стаята, в която се намирах в Сант Алберто, виждах да минават австрийски войници, господари и нахални както винаги! В това малко, но великолепно село, се крих в две къщи; и в двете къщи проявиха към мене щедрост, която надхвърляше материалните възможности на тия добри хора. Моите приятели намериха за добре да ме прехвърлят от Сант Алберто в съседната гора от пинии, дето прекарах известно време, като сменях често местата за по-голяма безопасност.
Много бяха посветените в тайната, която ме забулваше като вълшебен облак от преследвачите ми…- не само австрийци, но и хора на папата, които бяха най-лошите — и по-голямата част от тези храбри романци69 бяха младежи. Трябваше човек да ги види как се грижат за спасението ми. Когато сметнеха, че ме заплашва опасност на някое място, идваха нощем с двуколка, за да ме отведат другаде.
Австрийците и поповете от своя страна се мъчеха да се доберат до следите ми. Първите бяха разделили една дружина на отделения, които прекосяваха гората по всички направления. Поповете пък, от амвона и от изповеднята, подбуждаха невежите селянки да шпионират за славата божия.
Моите закрилници си бяха уговорили отлично нощните знаци, с които си служеха, когато трябваше да ме местят и когато се появяваше опасност. При опасност, когато забелязваха на определено място огън, отиваха по-нататък: иначе се връщахме назад или вземахме друга посока. Понякога, като се боеше от недоразумения, коларят спираше двуколката, слизаше и отиваше сам да разузнае или пък, без да слиза, намираше веднага човек да го осведоми за всяко нещо.
Тия мерки бяха вземани с такава точност, че будеха възторг. Нека се има пред вид, че ако моите преследвачи откриеха нещичко от онова, което ставаше, те щяха без съд и без милост да застрелят дори и децата на хората, които ме закриляха с такава преданост.
Колко съжалявам, че не си спомням имената на тия благородни романци, на които дължа живота си. Ако аз не бях се посветил на светата кауза на страната си, без съмнение преданата самопожертвувателност на тия хора би ме накарала да го сторя.
Така прекарах няколко дни в хубавата гора от пинии край Равена: малко време в колибата на един честен и благороден човек от народа и повече — скрит сред шубраците, които не липсват в гората.