Една наборна комисия, учредена в Торино, избираше по-силните и по-близко до възрастта от 18 до 26 години младежи за фронтовите корпуси. Много младите, много старите или тия с недъзи - за доброволческите корпуси.
Образувах своя щаб с Карано, Корте, Чени и др. Както казах, организирането беше изцяло възложено на генерал Чалдини.
По онова време правителството нахвърли разни проекти. Първият беше аз да действувам към границите и щеше да има огромни резултати, ала бе скоро променен, без съмнение от страх, че ще ме поставят в досег с население, което можеше да увеличи твърде много доброволческите корпуси, и се предпочете да ме изпратят на края на левия фланг на войските. И все пак за мене беше скъпа мисълта, че те видя отново ломбардската земя и онова чудесно население, тъй зле третирано от чуждата тирания.
Политическите работи напираха и самохвалствата на Австрия показваха, че желаните сблъсквания са близки. Това ускоряваше донякъде въоръжаването на доброволческите корпуси и тяхното организиране беше дейно подтикнато от генерал Чалдини.
При нахлуването на австрийците в пиемоитска територия ние не бяхме готови, ала бяхме склонни да вървим срещу врага на всяка цена.
Изпратиха ни на десния бряг на река По, в Брузаско, в края на десния фланг на дивизията на Чалдини, предназначена да защищава линията на Дора Балтеа71 и за да прикриваме шосето, което води от Брузаско за Торино.
Министерството беше изпратило няколко оръдия в стария замък във Варене, за да се господствува, казваха, над пътя от Верчели до Торино. Аз получих заповед да заема и защищавам тая позиция, нещо, което би спънало придвижванията ми, в случай че неприятелят напреднеше.
Минахме няколко дена в Брузаско, в Бродзоло, в Поптестура.
Тъй като генерал Чалдини беше повикан да защищава Казале ние бяхме поставени под неговите заповеди. Направихме една разузнавателна вилазка от крепостта и видяхме за пръв път австрийците.
При едно лъжливо нападение, извършено от неприятелите върху външните позиции на крепостта, втори полк, под заповедите на Медичи, доказа колко добри са алпийските стрелци, които атакуваха храбро австрийците и ги прогониха.
В деня на тая атака, малко преди да започне аз бях повикан от краля в главната му квартира в Сан Салваторе. Той ме прие благосклонно, даде ми наставления и най-широки пълномощия да отида да защищавам столицата, в случай че се яви опасност от непредвидено нападение от страна на неприятеля и да отида, след изчезването на тая опасност, на десния фланг на австрийската войска, за да я безпокоя.
И тъй, върнах се към Торино до Кивасо. Там заварих заповед да се поставя на разположение на генерал Сонац с бригадата си.
Между писмените заповеди, които получих от краля, беше и тая да призова при себе си всичките доброволци, останали в разните сборни пунктове, и полка на апенинските стрелци, съставен от младежи, дошли от различните италиански области, за да се подчиняват на моите заповеди. Аз писах на Кавур да ми изпрати апенинските стрелци, по под един или друг предлог той не пожела да ми ги изпрати, въпреки горепоменатата заповед, така че аз се убедих, че не се иска да се увеличава броят на воините ми. Стар порок, подхванат в Милано през 1848 г. от Собреро, следван в Рим от Кампело; когато постановяваше, че командуваният от мене корпус не можел да надмине числото петстотин души, и продължен от Кавур, който ги ограничаваше на три хиляди.
Кралят, който без съмнение беше по-добър от ония, които го заобикаляха през 1859 г., изпрати втора заповед за поход към Лаго Маджоре, за да действувам върху десния фланг на австрийската войска. Това може би не се хареса на камарилата, ала на мене ми се хареса извънредно много - бях свободен в маневрите си.
Потеглих за Кивасо и оттам за Биела. Блестящият и съчувствен прием от жителите на Биела на хората ми беше добро предзнаменование: прекарахме един или два дни в тоя скъп град и после продължихме за Катинара.
Враговете в Новара, като чули, че съм се отправил в тая посока, изпратили двадесетина войници да отрежат въжето на портото72 на Сезиа, но нашият караул, поставен на това място, им попречил с пушечна стрелба.
Преминахме река Сезиа и потеглихме за Боргоманеро. Като стигнахме там, аз пристъпих към подготовка за преминаването на Тичино.
Откровено казано, боях се, че ще ме повикат назад или пък ще получа някоя контразаповед.
Преминаването на река Тичино стана при добър ред. Най-сетне потеглихме за Сесто Календе.
Бяхме на Ломбардска земя!
Бяхме три хиляди души, багажът беше малко, тъй като повечето от хората бяхме оставили в Биела. Колите трябваше да останат в Пиемонт, с изключение на няколко, които бяха предназначени за боеви припаси.
72
Така се нарича мястото на една река, където има голяма лодка, която пренася хора, животни и сечива.