Окупирахме за няколко дни Сало.
Генерал Чалдини, под чиито заповеди бях поставен от краля, ми заповяда да потегля с бригадата за Валтелина. Аз изпреварих в тая посока полковник Медичи и той събра отново всичките наши отреди, които се намираха наблизо до тая долина, и изтласка австрийците към Стелвио.
Продължих да се движа във Валтелина, като прекосих Лаго ди Комо (от Леко до Колико) с параходи. Завзехме долината чак до Бормио, откъдето Медичи, пробивайки си път към Стелвио, принуди неприятелите да освободят ломбардската територия.
Нашите млади алпийски стрелци, водени от Медичи, Биксио, Саки и др., дадоха нови доказателства за храброст и постоянство в тоя нов род война сред клисурите и скалите на Алпите, покрити с вечен сняг, където неприятелите познаваха местата и бяха аклиматизирани, тъй като почти всички бяха тиролци. И тъй, ние бяхме господари на Валтелина, а генерал Чалдини владееше с четвърта дивизия на войската Вал Камоника и Вал Тромпиа чак до Лаго ди Гарда.
Примирието във Вила Франка, което в съзнанието на всички предшествуваше мира, оставяше алпийските стрелци в едно несъответствуващо на природата им положение. Благородни младежи, които бяха напуснали професиите си и удобствата на живота, за да отидат там, където се биеха за Италия, те, разбира се, не бяха подходящи за спокойствието на гарнизоните, за еднообразието на казармата и най-вече за прекадената дисциплина на кралските войски в мирно време. Така че още в началото на примирието стана ясно, че алпийските стрелци ще бъдат екзотично растение сред постоянната войска и под вечната и неприятна администрация на министерството на на Мармора. Сведенията от Централна Италия, напротив, предлагаха нещо войнствено. Говореше се, че дукът на Модена бил готов да нахлуе в дукството и че швейцарците73 на папата, след сечта в Перуджа, горели от желание да се хвърлят върху Романи.
В ЦЕНТРАЛНА ИТАЛИЯ
По онова време напълно враждебна към господарите си, Централна Италия проявяваше едно естествено желание да има алпийските стрелци. Тоя корпус се радваше заслужено на почитта на страната. Съставен от хора с независим характер, за него можеше да се предполага с голяма вероятност, че той не е обвързан за вечни времена с монархическите заповеди. Тъй че не беше необходимо да го подтикват много, за да го тласнат срещу тираните и поповете.
Монтанели и Маленкини ми говориха за това, те дори направиха една обиколка в Централна Италия и като се завърнаха, ме уведомиха за желанието на правителствата на Флоренция, Модена и Болоня да ида в Централна Италия, където щели да ми поверят командуването на тамошните войски. При това и двамата настояха да отида.
Когато отговорих на Монтанели, че ще си дам незабавно оставката и ще отида в Централна Италия, той ме прегърна развълнуван. По-късно дойде Маленкини с едно писмо от Риказоли, който ме викаше в Централна Италия, за да командувам войската или част от нея. От тоя израз долових, че имаше някакво недоверие, но тъй като никога не съм поставял условия, когато съм служил на каузата на народите и особено - на своята страна, аз не казах нищо.
Ала добрият Маленкини ми казваше, че Фарини, с когото бил говорил в Модена, и Пеполи, когото бе видял в Торино, го уверявали, че щели да поверят на мене командуването на всичките тамошни войски.
И тъй, аз си дадох оставката и потеглих от Генуа за Флоренция. В столицата на Тоскана започна да се оправдава моето съмнение - разбрах, че имам работа със същите хора, с които ми се бе паднало да преговарям от самото пристигане в Италия. Там започнаха да ми говорят за възможността генерал Фанти да приеме върховното командуване, с което смятаха, че ще ме поласкаят. Нещастни хитреци! Може би аз трябваше да не приемам нищо и да се върна към частния живот, но, както казах по-рано, страната беше заплашена. И, освен това, имах ли навика да искам нещо, щом се отнасяше до една толкова хубава кауза? И тъй, аз поех командуването на тосканската дивизия. Добрият народ на Флоренция ме поздрави с въодушевление, когато влизах в Палацо Векио, ала управляващите, на които, естествено, тия възторжени приветствия не бяха приятни, поискаха от мене да умиря народа и да отпътувам колкото е възможно по-скоро за Модена, където се намираше главната квартира на дивизията.