— Рут, обажда се Джон Пар. Дай ми да говоря с капитан Арлън, моля те.
— Една минутка, Джон — отговори тя, като наистина играеше ролята си много добре.
Последва кратка пауза. Сетне прозвуча гласът на Дони, който каза само:
— Да?
— Капитане, вече съм при Джак Лъденмиър. Обясних му положението. Искате ли лично да му кажете още нещо?
Дони не отговори нищо, но Пърл каза „Слушам, сър“, преди да подаде телефонната слушалка на мъжа от другата страна на писалището.
Сетне си помисли, че от този момент нататък всичко беше в ръцете на проклетия млад хулиган. От пристигането на Дони на гарата не беше изминал и един час, преди двамата с Джинджър да започнат да се зъбят един на друг в колата по пътя обратно към Шривпорт, защото момчето трябваше да донесе със себе си сто долара за общото финансиране на плана, а вместо това имаше само трийсет и два долара и седемдесет и четири цента — всичко, което беше успял да отмъкне от кутията за обувки, където майка му държеше спестяванията си. Ако Дони не успееше да се справи както трябва с ролята си — въпреки че Джинджър трябваше да е застанала зад него в коридора на хотел „Клемънтайн“, докато хлапето говореше в слушалката на монетния телефон — целият план можеше да се срине до основи и Пърл внезапно си даде сметка за това, че дори нямаше да разбере кога е станало, преди останките да го затрупат.
Но поне засега Лъденмиър слушаше внимателно. Накрая каза:
— Благодаря, капитане. Тази история ме свари адски неподготвен. Да, оценявам го. Добре.
Пърл знаеше каква трябва да е играта, ако Дони се беше придържал към уговорения сценарий. Съжалявам, че ви информираме по този неочакван начин. Работата е сериозна. Инспектор Пар е способен служител и ще направи всичко по силите си. Всички ще го сторим, можете да разчитате на нас.
Но в следващия миг Лъденмиър внезапно отклони влака от релсите, като каза:
— Мога ли да ви попитам какво стана с Рей Къли?
Пърл усети как сърцето му лудешки заби чак в гърлото; имаше чувството, че е зад волана на автомобил, който изведнъж е отказал да му се подчинява ведно със спирачките, а колата лети с шейсет мили в час по мокър път.
— Питам, защото началник Къли ми беше старши в скаутската организация, когато бях малък — каза Лъденмиър в слушалката. — Предполагам, че преди няколко години се е пенсионирал?
Пърл зачака в мълчанието, което последва. Надяваше се Дони да отговаря нещо в другия край на линията. Сетне Лъденмиър рече:
— И аз си помислих, че може да се е преместил да живее на юг, защото обичаше да ходи за риба. Разбира се, разбира се. Благодаря ви, че се занимавате с този случай. Надявам се, че няма да излезе нищо сериозно.
Той протегна слушалката към Пърл.
— Отново иска да говори с вас.
— Слушам, сър? — каза Пърл по телефона.
— Толкова съм потен, че може да се напълни цяла кофа — каза му Дони.
— Разбира се, сър. Благодаря ви.
— Целуни ме отзад — отговори Дони и затвори.
Пърл остави слушалката обратно на вилката. Щеше да вдигне страшен скандал, когато се върне в Шривпорт, а Джинджър сигурно вече четеше конско на Дони. Ами ако някой телефонен оператор беше чул какво казва? Човек никога не знаеше.
— Звучи корав — отбеляза Лъденмиър.
— Така е.
На Пърл му се прииска да се разрови малко по-дълбоко, за да се увери, че мъжът срещу него не се беше усъмнил в нищо.
— Казахте, че началник Къли ви е бил старши в скаутската организация? Когато постъпих на служба, той вече се беше пенсионирал.
— А кога постъпихте?
— Скоро ще станат три години. Участвах в разследването на Убиеца с пеперудите през април. След като преживях това, май вече нищо не може да ме уплаши.
— Да, прочетох за този случай. Ужасяваща история, наистина.
Лъденмиър се намръщи към телефона.
— Трябваше да попитам вашия капитан дали мога да кажа за това на някого. На семейството си или на някой друг. Господи… жена ми, Джейн — тя бездруго има слаби нерви, а така ще се разтревожи до смърт. Със сигурност не мога да кажа на нея. Преди малко тук беше адвокатът ми. Мога ли да кажа на него?
Пърл си даде сметка, че трябваше да отговори твърдо, защото не искаше Лъденмиър да се обажда на телефонния номер от визитната картичка, а трябваше да я остави при него. За да се получи тази проклета картичка, трябваха осем опита на печатарската машинка на Пърл, преди Джинджър да отсъди, че е станала достатъчно добра, за да заблуди някого, който няма проблеми нито със зрението, нито със здравия си разум.
— Според онова, което ми каза капитанът вчера — започна той, — колкото повече хора разберат за случая, толкова по-вероятно е да стигне до вестниците. Вие си решавате, разбира се, но моята препоръка е да не споделяте за това с никого, поне през следващите няколко дни.