Трябваше бързо да смени посоката на разговора.
— Имате ли телохранител на служба?
— Шофьорът ми. Казва се Клей Хартли и преди години е работил в полицията в Хюстън. Обучен е да използва огнестрелни оръжия и държи пистолет в жабката на колата.
— У вас ли живее?
— В един апартамент над гаража. Той кара Джейн и децата, където трябва да отидат.
— Това е добре — рече Пърл, макар да си мислеше точно обратното.
От друга страна, можеше да се очаква нещо подобно, а така поне нямаше повече от един телохранител, за когото да трябва да се мисли. Беше време да си тръгва; насилваше късмета си, като се бавеше тук. Той се изправи.
— Може ли една писалка? — рече той и Лъденмиър му подаде една.
Пърл обърна картичката си, отвори писалката и се зае да пише.
— Отседнал съм в хотел „Кинг Луи“ на Броуд стрийт. Стая шестнайсет.
„Кинг Луи, ст. 16“, написа той, докато говореше.
— В стаята ми няма телефон, но можете да се свържете с мен на рецепцията.
Той побутна картичката по писалището към Лъденмиър.
— Задачата ми е да остана в града, докато капитан Арлън не ми нареди да се прибирам в Шривпорт, и трябва да му се обаждам на всеки няколко часа. Очакваме пробив в разследването, по един или друг начин, през следващите един-два дни.
— Този хотел не е ли истинска дупка? — попита го Лъденмиър. — Нека да ви платя за хотел, в който ще имате телефон в стаята си.
— Благодаря ви, сър, но няма нужда. Правилата го забраняват… и освен това ако годеницата ми разбере, че си живея луксозно в Ню Орлиънс, докато тя е в Босиър, никога няма да ми го прости.
Пърл се усмихна обезоръжаващо, но само с устните си. Парите, които бяха събрали тримата с Джинджър и Дони, за да финансират този удар, рано или късно щяха да свършат — а престоят в луксозен хотел бездруго нямаше да отива на ролята му на обикновен полицейски инспектор от Шривпорт. Той взе шапката си от закачалката и хвърли още един преценяващ поглед на гледката към пристанището и параходите. Двеста хиляди долара? Като гледаше как се е устроил този тип, може би трябваше да му поискат повече.
Лъденмиър също се изправи.
— Имате ли планове за вечеря?
Въпросът го свари неподготвен, така че се забави с отговора за няколко секунди.
— Не бях мислил за това.
— Ако не можете — или не искате — да ми позволите да ви платя за хотел, поне елате на вечеря у дома. Живея на Фърст стрийт номер 1419, в квартал „Гардън Дистрикт“. Елате към шест и половина и позвънете на портала. Така ще се запознаете с жена ми и децата.
— Аха — рече Пърл; не беше очаквал подобно развитие, но това беше крачка в правилната посока. — Ами… добре, но нали няма да ме представите като полицейски инспектор от Шривпорт?
— Ще кажа, че сме сътрудници в бизнеса. Няма нужда да обяснявам повече.
— Чудесно — отвърна Пърл и стисна протегнатата ръка на мъжа. — Ще се видим в шест и половина. Дотогава може да имам още новини за вас.
— Хм… по-добре не си носете револвера — отбеляза Лъденмиър.
— Не се тревожете — отговори Пърл. — Ще дойда, за да се насладя на вечерята.
И освен това — помисли си той — да огледам хлапетата, шофьора — бивш полицай, жената със слабите нерви, къщата и цялата схема. А в добавка щеше да вечеря както трябва, вместо да се храни от консерви и от време на време с по някой сандвич с наденица. Както би казала Джинджър: Наслаждавай се на пътуването, Пърл — а след като бездруго е започнало, по-добре да седнеш зад волана.
— Благодаря ти още веднъж, Джон — рече Лъденмиър.
Инспектор Джон Пар кимна, сложи си шапката и излезе от кабинета му.
Лъденмиър седна обратно на мястото си. За момент остана загледан в стената пред себе си. Дясното му слепоочие пулсираше, а очите му бяха потънали в сенки. Той обърна визитната картичка на Пар в ръцете си и прокара върховете на пръстите си по отпечатаните букви. Сетне натисна копчето на интеркома и нареди на Алис да го свърже с междуградски оператор.
Единайсета глава
Докато мъжът, който се представяше за полицейски инспектор Пар, се качваше в черния си форд, паркиран на Уошингтън авеню, след срещата си в кабинета на Лъденмиър, Къртис въртеше педалите на велосипеда си към площад „Конго“ в квартал „Треме“, след като му беше възложена неотложна мисия.