— Ела по-близо, млади човече — рече Лейди.
Къртис не помръдна от мястото си, докато Орхидея не го побутна още по-напред и дори тогава токовете на обувките му се забиха в почти свещената земя под краката му.
— Разбрах — продължи Лейди под периферията на шапката си, — че чуваш гласове в камбанарията си. Звън на чужди камбани, да се изразим така.
Главата ѝ леко се наведе встрани.
— Истина ли е това?
— Разкажи ѝ — обади се Орхидея, преди Къртис дори да си помисли как да отговори. — Хайде, точно сега не бива да си държиш езика зад зъбите!
Когато видя, че Къртис продължава да се колебае, Орхидея се обърна към жрицата на вуду и рече:
— Той просто не знае как ме убива с всичко това, мадам! Нещо не е наред с гърба ми… постоянно съм изтощена… дори не мога да мисля както трябва, докато ме измъчва тази тегоба…
— Мисис Мейхю — прекъсна я Лейди, но меко. — Защо не отидете ей там, където мисис Де Леон готви бамя? Нали я виждате, там до огъня?
Тя изчака Орхидея да кимне, преди да продължи:
— Кажете ѝ, че съм рекла думата „старосъчка“, и ще видите как ще се засмее и ще ви даде една купичка безплатно.
Лейди погледна младата жена с червения тюрбан и мистър Муун.
— Вие двамата също отидете с нея, нека мистър Къртис да остане при мен. Хайде, по-живо.
Тя протегна ръка в ръкавица срещу Орхидея и размърда пръсти, все едно искаше да забърше трохи от масата.
Младата жена грациозно се плъзна напред и улови Орхидея под ръка, а в това време мистър Муун взе абаносовия бастун, подпрян до стола му.
— Кажи истината, Къртис — рече Орхидея, а думите ѝ прозвучаха като заповед.
Тя отново прикова скръбния си поглед в Лейди, а устните ѝ се извиха в тъжна гримаса.
— Нали знаете, че моят мъж ме остави? — рече тя. — Случи се преди шест години. В онзи инцидент на пристанището, искам да кажа.
— Знам всичко — беше отговорът. — И тогава ми беше мъчно за теб, и сега ми е мъчно за теб. Хайде, иди да хапнеш една купичка бамя и малко да си подсладиш живота.
Орхидея отново понечи да каже нещо, но младата жена меко я теглеше със себе си, тъй че Орхидея хвърли един последен поглед на Къртис, в който се четеше щипка неотложност, и сетне позволи да я отведат. Мистър Муун царствено мина покрай Къртис със своя бастун, като остави след себе си аромат на сандалово дърво и лимони.
Когато тримата се отдалечиха към тенджерата с яхния от бамя, която приготвяше мисис Де Леон, Лейди дълбоко си пое дъх и го изпусна.
— Сега вече можем да поговорим — рече тя с известно облекчение.
Сетне вдигна очи към Къртис. Той забеляза как светлината очерта острите ѝ скули, страховития ѝ нос и наситеното изумруденозелено на очите ѝ. Погледът ѝ го стресна, защото очите ѝ му заприличаха на вълшебни фенери, бликащи от яростна енергия, която можеше да изпепели всяко нещо пред нея, ако им позволи.
— Представям си — започна тя, — че си чувал всякакви неща за мен. Неща, от които децата сънуват кошмари. Нали разбираш какво ти казвам?
Къртис се насили да кимне.
— Няма да се занимаваме с това… — продължи тя и замълча, докато търсеше подходящата дума.
Сетне рече:
— Описание. Искам да ми кажеш за гласовете — продължи тя. — Майка ти е ужасно притеснена, а ти знаеш, че тя те обича. Ако не те обичаше, нямаше да си тук. А, чуй това… не е ли хубаво?
Щурците бяха подхванали своята песен и от дъбовете наоколо се разнасяше мелодичното „църрра… църрра…“ на нощните насекоми, които се пробуждаха от дневната си дрямка.
Къртис неволно потрепери, макар да беше топло и влажно. Сетне изтласка страха от мислите си, защото сега беше моментът да говори и нямаше смисъл да се сдържа повече.
— Всъщност… не чувам точно гласове — рече той.
Жената не отговори нищо и той продължи:
— Чувам собствения си глас. Но… трудно е да се обясни… някак знам, че чувам какво говорят други хора. Имам предвид, с моя глас. Това е гласът, който познавам. Просто… нещата, които се казват… това не съм аз, който си говоря на себе си. Сигурен съм.
— Сигурен? — попита го тя някак предизвикателно.
— Колкото мога да бъда сигурен, ако Добрият Отец сам не слезе от небето, за да ми го каже — отвърна той, но веднага му се стори, че се е изразил твърде неуважително. — Извинете за израза, мадам.
— И откъде си толкова сигурен? Майка ти казва, че е започнало, след като татко ти ви е оставил, и според нея от това си се поболял. Казва, че те е водила при двама доктори, но и двамата са рекли, че си въобразяваш и ще ти мине от само себе си. Казва, че вече не знае какво да прави и как да ти помогне, и това я съсипва ден след ден. Тогава откъде си толкова сигурен?