Къртис не успя да се сдържи; от начина, по който се беше изразила жрицата на вуду, сякаш беше поръсила гласа си с лют пипер, кипна и собствената му кръв.
— Веднъж чух как някой говори на друг език — рече той. — Мисля, че е същият, на който говори мистър Данели от пазара. Италянски.
— Казва се „италиански“. Произнасяй го правилно. Ако го казваш иначе, все едно нищо не знаеш.
— Добре, мадам — отвърна той и сви рамене. — Не разбрах нищо от този глас. Просто го чух веднъж и оттогава не съм го чувал повече.
— Но е имало и други?
— Да, от време на време. Един от тях звучеше така, все едно идва много отдалече… и така, все едно някой се кара на някой друг. Този мъж каза някои много лоши думи.
— Откъде знаеш, че е бил мъж?
Къртис отново сви рамене, но тя очакваше отговора му, така че го получи.
— Защото каза, че някой трябва да му гризне чепа.
— О — рече тя.
Дали се поусмихна, когато го каза? Не беше лесно да се разбере под тази шапка.
— Но винаги познавам дали е мъж, или жена — продължи той. — Не знам как, просто нещо в начина, по който се говори.
— И можеш да познаеш от какво разстояние идва?
— Някои са по-силни от други. Имам предвид, че… не чувам толкова много наведнъж. Появяват се и изчезват.
Той изправи рамене и я погледна в очите.
— И не е започнало, когато татко си отиде. Когато се случи това, бях на осем години. Започнах да чувам гласовете, когато бях на девет.
— Можеш ли да им отговаряш?
— Не знам, мадам, не съм опитвал.
— Може ли да опиташ сега? Да кажеш нещо наум и да проверим дали ще го чуя?
— Добре, мадам — рече той, после затвори очи и си помисли: Здравей.
В мислите си не виждаше самата дума, а размазано петно от бледозлатисто сияние, което излезе от главата му и набра скорост, докато се отдалечаваше от нея, все едно му пораснаха криле, превърна се в бързокрила птица сред короните на дърветата и отлетя.
— Нищо не чух — рече Лейди. — Опитай пак. По-силно, ако можеш.
Той се подчини и този път здраво стисна очи и зъби и си помисли за думата като за вик през пространството и я изпрати по пътя ѝ — Здравей — в полет от блестяща светлина.
— Тц — каза Лейди.
— Горе-долу толкова мога — призна си той.
Лейди замълча, но дъбовете на площада бръмчаха от живот и Лейди сякаш се вслушваше в него, все едно дребните създания в тях ѝ споделяха своите тайни точно както го правеше нейната змия, която наричаше „сестро“.
— Викаха на татко ти Железния, нали така?
— Да, мадам.
— Знаеш ли защо?
— Не, мадам.
— Заради онзи инцидент. Доколкото съм чувала, от онази платформа е паднало буре с катран и го е ударило първо по главата, преди да му строши рамото и ребрата. Но главата му все едно е била от желязо, защото дори не му е останал белег. Да, сър — явно е имал адски твърда глава.
— Явно — рече Къртис.
— Ела съвсем близо до мен — каза му тя, макар че според него самия вече беше застанал предостатъчно близо.
Сетне се зае да си сваля ръкавиците. Когато той се подчини — макар и неохотно — тя сложи ръце на главата му и започна да му опипва черепа.
— Боли ли те главата? — попита го тя.
— Не, мадам.
— Знаеш ли какво ще стане утре или на следващия ден?
— Не, мадам — отвърна той и едва не се усмихна, защото си помисли, че ако вчера беше знаел за всичко това, щеше да се престори, че го боли коремът, и да си остане в леглото.
Тя продължаваше да опипва главата му. Пръстите ѝ бяха като метални обръчи.
— Ще ти кажа нещо. Имам си неприятности с някого тук. С една друга жена. Тя не ме обича много. Сега ще си помисля нейното име, а ти ще ми кажеш дали го чуваш. Хайде, давай.
Той се заслуша, но чу само речта на дърветата.
— Не, мадам, не чувам.
— Добре тогава. Мисля си съвсем скоро да си тръгна от Ню Орлиънс. Наумила съм си три различни места, на които може да се заселя. Хубави, тихи места, на които никога не се случва кой знае какво. Сега си мисля имената на тези места. Можеш ли да ми кажеш някое от тях?
— Не, мадам — отвърна той. — Не мога.
— Ха — отвърна тя и възклицанието прозвуча едновременно като израз на разочарование и на потвърждение.
Сетне прокара ръка по челото му, като притисна върховете на пръстите си в кожата му, и с това прегледът сякаш приключи.