От мястото си Пърл виждаше през прозорците не синия мексикански залив, а зелената морава на семейство Лъденмиър, дъбовете и чудовищната каменна стена, която защитаваше имота. Това проклето място несъмнено беше истинска крепост. Задачата му тази вечер беше да го огледа подробно и да разбере къде може да се открият слабите му места. Но нямаше да стане толкова лесно, колкото с отвличането на детето на семейство Линдбърг — там похитителят просто се беше качил по една стълба до прозореца и беше извадил бебето от люлката му. Не, нямаше да стане така. Тук имаше крепост, охранявана от майстор стрелец, бивш морски пехотинец със стъклено око, две големи деца със силни гласове и тази проклета стена. Как беше възможно да се проникне тук и да се излезе с две деца, които ритат и крещят през цялото време, докато ги държат?
Пърл си спомни нещо, което му беше казала Джинджър: Затова трябва да измислим как да ги отвлечем посред бял ден и по такъв начин, че да не се развикат за татко си.
Спомни си, че ѝ беше отговорил: Пожелавам ти късмет.
Преди да потегли от Шривпорт, Джинджър го беше уловила за реверите и го беше целунала по устните, а сетне се беше взряла в лицето му с очите си с цвят на шампанско и беше заговорила по онзи характерен за нея начин, едновременно настоятелен и кокетен: Не се връщай с празни ръце.
— Хубав чай — отбеляза той, докато отпиваше от него, но мислите му бяха съсредоточени върху задачата. — Да, в Шривпорт напоследък също е горещо. Но така е навсякъде в щата Луизиана, нали?
— Джон, може би познаваш баща ми — рече Джейн, докато се настаняваше до Лъденмиър на полукръглия бял диван.
Пърл мислено си напомни да не позволява да бъде забелязан, докато зяпа краката ѝ.
— Игър Грандиър? — подсказа му тя. — Юристът?
Пърл усети как лицето му застина. Тя му се усмихваше в очакване на отговор. Трябваха му две секунди, за да съобрази, че един полицейски инспектор сигурно трябваше поне да е чувал за нейния баща — може би прокурор или адвокат от защитата — но проклет да е, ако знаеше какво да отговори.
Лъденмиър неволно му се притече на помощ, като я сгълча:
— Не всички хора на света или в Шривпорт познават великата фамилия Грандиър, скъпа.
Сетне се обърна към Пърл, за да обясни:
— Баща ѝ работи като юрисконсулт в компанията за дърводобив „Бийчъм“. Няма причина да си чувал за него.
— О. Не, това не е по моята част.
Пърл си помисли, че по челото му може да е избила пот дори под хладния повей на вентилатора. С благодарност отпи нова глътка от студения си чай. Отпусни се — нареди си той. — На това място няма нищо, с което да не можеш да се справиш.
— Джак ми каза, че си сгоден, Джон? — попита го Джейн. — Ще ни покажеш ли снимка на годеницата си?
Пърл хвърли един поглед на Лъденмиър, но главата на фамилията се взираше в празното пространство пред себе си с безизразна физиономия. Сигурно още мислеше за Енрико Орси. Когато останат на четири очи, трябваше да се постарае да обрисува застрашителна картина на рекетьора точно както му беше казала Джинджър. Щеше да подчертае, че няма да си имат работа само с него, а по-вероятно с банда от четирима или повече престъпници, както и да го осведоми, че според слуховете в Шривпорт Орси вече е пристигнал в Ню Орлиънс.
— Носиш ли нейна снимка? — настоя Джейн. — В портфейла си?
Лъденмиър отново дойде на себе си. Пърл разбра причината за това: защото не искаше Джейн случайно да зърне полицейската му значка, ако я носи в портфейла си.
— Стига вече, Джейн! Подлагаш на истински разпит нашия гост за вечеря! Джон ще ни покаже снимката когато иска! Не е ли време да сядаме на масата?
— В действителност — намеси се Пърл с мека усмивка — носех една нейна снимка, но Ема не я харесваше. Според нея на снимката изглеждаше прекалено официално, като момиче от големия град — а по душа тя е здраво стъпила на земята и точно това ми харесва у нея. Затова… вече не нося снимката ѝ в портфейла си точно както ме помоли тя, защото знаеше, че хората ще искат да я видят, а не искаше да се…
Той замълча за миг, като се преструваше, че търси подходящата дума, макар че вече си беше наумил една.
— … представя по този начин — завърши той. — Затова обеща да ми даде нова още следващата седмица.
Джейн кимна в знак на одобрение.
— Много джентълменска постъпка от твоя страна — рече тя. — А в днешно време това качество се среща рядко.