Пърл чу отнякъде шепот.
Идваше от фоайето. Когато хвърли поглед натам, улови за миг едно дребно личице, което бързо се отдръпна зад ръба на отворената врата.
— Деца, елате да поздравите мистър Пар — рече Джейн.
Зад вратата отново се разнесе шепот, но не последва никакво движение.
— Нилия! — намеси се Лъденмиър, като звучеше по-строго. — Елате тук с малкия Джак.
Сетне гласът му омекна, когато добави:
— Бъдете възпитани деца.
Момичето влезе първо, а брат ѝ я следваше на няколко крачки разстояние.
Ето ги, и двете. Пърл се усмихна на децата, като си представяше всяко от тях като сто хиляди долара на два крака.
Десетгодишното момиче беше високо за възрастта си, с издължена и стройна фигура — вероятно наследена от баща ѝ, някогашния баскетболен атлет — но с изключение на това, беше като миниатюрно копие на майка си. Имаше същата кестенява коса до раменете, същото овално лице и същия изящен нос, но очите ѝ бяха светлосини, като на татко ѝ. Почти същият цвят, като на тавана в тази стая, помисли си Пърл. Нилия Лъденмиър беше облечена в розова рокля с копринена роза, пришита на десния ревер, а в изражението ѝ се четеше известно неудобство — Пърл си помисли, че сигурно щеше да предпочете да носи гащеризон, отколкото тези момичешки одежди.
Осемгодишният Джак, който носеше името на баща си, приличаше досущ на него — с изключение на това, че беше наследил кафявите очи на майка си. Пърл остана с впечатлението, че е разбойник — едно от онези момчета, които тайно внасят гущери в къщата и ги пускат да тичат наоколо, за да се наслаждават на врявата. Беше готов да се обзаложи, че майка му си имаше адски неприятности с него. Косата на малкия Джак беше червеникаворуса, с няколко оттенъка по-светла от тази на баща му, и очевидно беше толкова гъста, че не се подчиняваше на нито един гребен, защото стърчеше във всички посоки. Пърл си помисли, че все едно на главата му се сражаваха шест червеноопашати катерици и един-два бобъра. Малкият Джак беше облечен в изгладени сиви панталони, лъснати черни обувки и бяла риза с къс ръкав, закопчана догоре, и през цялото време дъвчеше долната си устна, докато гледаше Пърл — все едно тайничко му се искаше да си пусне кръв и да я изплюе на пода.
— Това са нашата млада мис и нашето диваче — представи ги Джейн. — Поздравете нашия гост, деца.
Децата го поздравиха. Пърл отговори на поздрава им, като не позволяваше на усмивката да напусне лицето му.
Изпитваше истинска ненавист към тях.
Олицетворяваха всичко, което ненавиждаше в живота: несправедливостта, бруталното и безмилостното колело на съдбата, което раздаваше добър късмет на миропомазаните и лош късмет на окаяните, измамната чистота и престорената порядъчност на върхушката, когато за всички беше очевидно, че Лъденмиър е изкарал парите си от същата кал, която беше обрекла Пърл на почти непреодолима бедност и понякога — на парализираща безнадеждност. О, не, помисли си той, Лъденмиър не беше чист. Далеч не. И тези две деца, които стояха пред него и се усмихваха под този електрически вентилатор в този салон в тази крепост на богатството, щяха да накарат баща си да си плати за греховете. Щяха да накарат живота да си плати, помисли си той, защото беше крайно време колелото на съдбата да донесе късмет и на един човек, захвърлен още като бебе, който никога не беше имал шанса да си поеме дъх, незамърсен от вонята на отчаянието.
О, да — закле се той, докато гледаше техните усмивки и си мислеше, че не са искрени, а самодоволни усмивки, защото тези привилегировани малки боклуци подушваха у него характерната миризма на гнили праскови, която се разнасяше около некъпаната работническа класа — всички в тази проклета стая ще си платят.
— Нилия — рече спокойно Пърл, заключил всички тези мисли в главата си като лъвове в клетките им. — Това име е необичайно, нали?
— Ще му разкажеш ли, миличка? — подкани я Джейн.
Момичето може и да беше снишавало гласа си до шепот, докато не беше в стаята, но не се срамуваше от непознати. Тя го погледна право в очите и спокойно отговори:
— Преди да се родя, мама си е умирала за курабийки с ванилия. И освен това… е обичала да ги топи в лют пипер.
— Затова е толкова лоша с мен — обади се малкият Джак. — От лютия…
Момчето млъкна, защото сестра му го плесна зад врата, и я стрелна с унищожителен поглед.
— Ей! — рече остро Лъденмиър. — Престанете веднага!
Той се усмихна на Пърл и сви рамене.
— Имаха прекалено дълга ваканция, така че им липсва ред и възпитание. Е, в понеделник отново тръгват на училище, така че след четири дни нещата в този дом ще се променят.