Трябваше да направят удара днес — доверието на Джак Лъденмиър не беше безкрайно и Пърл вече усещаше, че е на привършване.
След като минаха покрай един квартал с малки къщи и няколко празни парцела, навлязоха сред ниските, ръбести постройки на складовете. Разминаха се с няколко камиона, но с изключение на тях, единствените превозни средства в тази част от улицата бяха техните два автомобила.
— Това е мястото — рече Пърл, натисна газта и започна да мига с фаровете на колата.
Почти незабавно видя как проблеснаха стоповете на Хартли, когато натисна спирачката. Големият седан намали скоростта.
— Готови ли сте? — каза Пърл.
Отговор не последва; нямаше и нужда. Трябваше да бъдат готови, защото моментът беше дошъл.
Пърл подмина Хартли отляво, намали скоростта и отби леко надясно, така че шофьорът да се види принуден да спре до бордюра. Когато Хартли спря до него, Пърл вече протягаше ръка над Джинджър, за да отвори прозореца от нейната страна.
Шофьорът отвори своя прозорец.
— Какво има? — попита строго той.
— Слушай — отвърна спокойно Пърл. — Нилия вече ме видя, така че няма смисъл от тази игра. Но забелязах, че задната ти лява гума е спаднала. Струва ми се, че виждам пирон в нея.
— Не усещам нищо подобно, докато карам.
— Може би трябва да спреш на някоя бензиностанция, за да я проверят. Ела да видиш, за да ми кажеш как ти се струва.
Пърл бързо излезе от колата и закрачи към задния ляв край на олдсмобила под лекия дъжд.
Хартли не помръдна от мястото си.
— Мамка му — прошепна Джинджър от неудобното си скривалище.
Тя се ослушваше да чуе как се отваря вратата на шофьора, но това не се случваше.
— Виждам пирона — рече Пърл, като си мислеше как трябва да накара този кучи син да излезе от колата веднага.
— Мога да сменя гумата в къщата — отговори Хартли.
— Както решиш, Клей — отговори Пърл, като за пръв път го нарече с малкото му име. — Сигурно ще изкара до там.
Той хвърли още един поглед на предполагаемо пострадалата гума и мислено изруга, докато се обръщаше да се върне във форда. След около петнайсет секунди щеше да се наложи да преминат към резервния план, а с онзи револвер в жабката на Хартли и ключалките на вратите на олдсмобила резервният им план не струваше пукната пара.
— Проблеми с колата ли имате, момчета? — разнесе се мъжки глас.
Пърл толкова се стресна, че животът му сигурно се съкрати с пет години. Обърна се и видя мъж с работен гащеризон, застанал на около двайсет и пет ярда от там под металния навес, който стърчеше над товарната рампа на един склад. Мъжът беше излязъл да изпуши една цигара на сушина.
— Малък проблем с гумата, но продължаваме! — подвикна в отговор Пърл.
Вратата на Хартли внезапно се отвори, като съкрати живота на Пърл с още една година. Хартли не беше загасил двигателя на колата.
— Добре, чакай да хвърля едно око — рече той с примирение.
Пърл направи крачка назад. Погледна към задния прозорец на олдсмобила и видя лицата на Нилия и малкия Джак, притиснати едно до друго, докато наблюдаваха това неочаквано драматично развитие. Очите на момичето не се откъсваха от него със същия настоятелен поглед, с който го беше гледало онова малко момиче от щата Тексас — Джоди със сбърканото име в „Златното издание на Светото писание“, Джоди с изгорените кученца.
Когато Хартли заобиколи колата, за да погледне гумата, Пърл бръкна под сакото си и улови ръкохватката на револвера трийсет и осми калибър в кобура под мишницата си. В същия миг Джинджър отвори своята врата и плавно се прехвърли зад волана на олдсмобила. Дони понечи да излезе веднага след нея.
Пърл дръпна револвера.
Ударникът се закачи в нещо.
Дони политна навън от задната седалка на форда и тежко се блъсна отстрани в олдсмобила.
— Кракът ми се схвана, по дяволите! — изрева той.
Пърл видя как тялото на Хартли се напрегна като на ловджийска хрътка по следата на дивеча. Джинджър вече беше отворила жабката в колата, беше проверила дали револверът „Смит & Уесън“ четиресет и пети калибър е зареден с шестте патрона в барабана и протягаше оръжието на шофьора към Дони, но той сякаш продължаваше да се бори със земното притегляне. Хартли рязко се извърна, за да прикове и здравото, и стъкленото си око в Пърл; лицето му беше посивяло и посивя още повече, когато видя как Пърл едва не изтръгна своя револвер от кобура, за да притисне дулото му в стомаха на мъжа срещу себе си.