Успя да направи още четири крачки, преди да го застигне.
КЪРТИС ОБАДИ СЕ НА ТАТКО МИ ТОЗИ ЧОВЕК В КОЛАТА ТОЗИ ЧОВЕК НАДВИ МИСТЪР ХАРТЛИ НЕЗНАМКЪДЕОТИВАМЕТЯКАЗАДАСЕПОРАЗХОДИМСКОЛАТАПРИЯТЕЛИНАСГАНЕГЕСЕУДОБНО…
Думите го блъснаха с такава сила, все едно го удариха право в челото. Главата му се отметна и коленете му омекнаха, той изпусна двата куфара и в следващия миг се намери на бетона.
КЪРТИС КЪРТИС ПОМОЩ КЪРТИС ТОЗИ ЧОВЕК В КОЛАТА ИМА ПИСТОЛЕТ.
— Добре ли си? Подхлъзна ли се? — попита го младият пътник, но беше бял, затова продължи да се държи на разстояние.
Къртис не успяваше да се съсредоточи достатъчно, за да отговори на нито един от двамата. Мозъкът му пращеше от трескава енергия, а сърцето му биеше толкова силно, все едно щеше да изскочи от гръдния му кош.
КЪРТИС ЧУВАШ ЛИ МЕ ОБАДИ СЕ НА ТАТКО МИ МОЛЯ ТЕ ОБАДИ МУ СЕ.
Главата му пулсираше като барабан на фестивала „Марди Гра“, но успя да отвърне с едно немощно:
Какво?
КАЗВАМ СЕ НИЛИЯ ЛЪДЕНМИЪР ТАТКО МИ Е ДЖАК ЛЪДЕНМИЪР НЯКАКВИ ХОРА ВЗЕХА МЕН И БРАТ МИ МОЛЯ ТЕ КЪРТИС МОЛЯ ТЕ.
Какво? — излъчи отново той като оглупял.
Едва в този момент си даде сметка за хората около себе си и за Щуреца, който протягаше ръка да го вдигне от земята, но Къртис се усещаше немощен като парцалена кукла и дори не успяваше да улови Щуреца за ръката.
КАЗВАМ СЕ НИЛИЯ ЛЪДЕНМИЪР — повтори тя и собственият глас на Къртис, който произнасяше думите на Нилия, избухна като бомба в главата му. — ТЕ НИ ОТКАРВАТ НЯКЪДЕ. МЕН И МАЛКИЯ ДЖАК.
Кой? — излъчи той. — Къде ви откарват?
Силата на нейното послание се беше стопила, но продължаваше да се излъчва все така трескаво, почти неразбираемо от бързината:
Двама мъже и една жена. Мистър Пар беше тук. Седя до мистър Хартли. Не знам къде ни откарват.
Казваш… да се обадя на татко ти? Който се казва Джак Лъденмиър?
Да, Къртис, да… този човек е насочил пистолет право срещу нас.
— Хвани се и се изправи, Къртис. Добре ли си? — питаше го Щуреца, а до него вече се беше привело и новото момче, Чирака, за да му помогне.
Господи боже! — помисли си Къртис. Сетне отново се обърна към Нилия:
Значи ви отвличат, така ли?
Да, Къртис… обади се на татко ми… кажи му за това… моля те…
Вече звучеше така, все едно е останала почти без сили от няколко поредни излъчвания с оглушителна сила и думите ѝ бяха започнали да гаснат.
Ще го направя, Нилия — отвърна Къртис. — Какъв е телефонният му номер?
— Изправи се, Къртис!
OR2-42… не, чакай… OR2-24… не мога да мисля, главата ме боли… OR2-2461… това е номерът…
Добре. Не се мъчи повече. Ще се обадя на татко ти.
Тя замълча — вероятно беше изразходвала цялата си енергия, а освен това искаше да го остави да се обади по телефона. Когато Къртис с мъка успя да се изправи на крака, вече му помагаха както Стария, така и новото момче Чирака, в добавка към Веселяка. Падането му беше предизвикало бъркотия, но не и толкова, че да забави потеглянето на влака; локомотивът още изпускаше пара, а пътниците продължаваха да се качват. Стария се обърна към младия пътник с усмивка, за да го изпрати по пътя му:
— Качете се, сър, ние ще се погрижим за багажа ви. Много ви благодарим за помощта.
Голямата уста на месестото лице на Чирака зейна и от нея се чуха следните думи:
— Може и да не съм доктор, но ми изглежда, че на Дългуча не му е добре.
— Благодаря ти за професионалното мнение, докторе. Аз поемам нещата.
— Докторе — повтори Веселяка, като се изкикоти, и тъй се роди новият прякор на Чирака.
— Трябва да се обадя по телефона, мистър Крейбъл — рече Къртис.
Усещаше как потта го гъделичка по лицето и по тила.
— Нищо ми няма, само трябва да се обадя по телефона.
— Докторе, хващай тези куфари.
Тонът на Стария подсказваше, че това трябва да се свърши незабавно. Когато Доктора се подчини, Стария се обърна към Веселяка, за да изпрати и него по работата му, и едва тогава улови Къртис за раменете, за да го погледне право в очите.
— Защо трябва толкова бързо да се обадиш по телефона, да му се не види?
— Просто трябва, сър. Не мога да ви обясня сега, но… много е важно, кълна се.
— Добре, добре, няма нужда да се кълнеш. Удари ли се, като падна?
— Съвсем не, сър. Само трябва да стигна до телефона.