— Устройва ме.
Той си записа телефонния номер на капитана в бележника си с черната си писалка „Паркър“, но ръката му трепереше толкова силно, че цифрите едва се четяха.
— Значи това е всичко. Извинявам се, че се наложи да ви занимавам с това.
— Това ви е работата, капитане, и аз оценявам колко се гордеете с нея. Благодаря ви, че се обадихте.
Когато Андженели затвори, Лъденмиър се изстреля от мястото си като куршум от цевта на пистолет. Скочи на крака, почука на вратата на Виктор, отвори и видя, че в кабинета на адвоката на компанията нямаше никого — Виктор сигурно беше по работа на друго място в сградата. Докато прекосяваше собствения си кабинет, за да излезе, Лъденмиър се олюля и му се наложи да се подпре на стената, така че редицата от грамоти и благодарствени писма — сред които имаше и няколко от организацията на работодателите — се разтресоха в рамките си.
Той се овладя, излезе в преддверието и помоли Алис да не го свързва с Рич Бюканън, а вместо това да потърси Виктор и да му предаде веднага да дойде да го види. Сетне се обърна, влезе в кабинета си и затвори вратата зад гърба си. Продължи към тоалетната, предназначена само за него, затвори и нейната врата след себе си, отвори докрай и двете кранчета на умивалника, наведе се и повърна в тоалетната чиния всички останки от пилето, твърдо като гума, картофеното пюре, зеления боб, бамята, бисквитите с извара и ореховия пай, докато от устата му не бликна кръв и мръсната вода под брадичката му не се обагри в тъмно, мътночервено.
Шестнайсета глава
— Истински ли е този пистолет? — попита момчето.
— Колкото трябва — отвърна Дони.
— Докажи го — рече предизвикателно то.
Дони едва не отвори барабана, за да покаже патроните на малкия Джак Лъденмиър, но се спря навреме. Джинджър бездруго нямаше да му позволи; през цялото време беше готова да пусне волана на олдсмобила с едната си ръка, за да го сръга в ребрата.
— Ето ти възможност — рече тя със стоманена нотка в гласа — да докажеш, че си по-умен от един третокласник.
— Четвъртокласник! — едва не се провикна с негодувание малкият Джак. — Взех два класа за една година!
— Успокой се — нареди му Нилия.
Тя сложи ръка върху неговата, за да го накара да се отпусне, точно както Хартли беше направил с нейната ръка. Сетне се обърна към кестенявата жена зад волана:
— Къде ни карате?
— В Тимбукту. Затвори си устата и като си почнала, затвори и неговата.
— Не ме е страх от теб — рече подигравателно малкият Джак на Дони, макар че револверът беше насочен право в лицето му. — Нашият татко ще те намери и ще те напляска!
— Ти си едно много смешно копеленце — отвърна му Дони с крива усмивка.
— Моля ви, сър — обади се Хартли. — Внимавайте какви думи използвате.
Цевта на оръжието се завъртя към Хартли. По хлътналите страни на по-младия мъж бяха започнали да избиват червени петна.
— Не ми казвай как да говоря, глупако. На бас, че ако си извадиш това стъклено око, дупката ще прилича на гъз! Пробвал ли си? Отговори ми! Зададох ти въпрос!
— Остави ги на мира — рече Джинджър.
Дъждът се беше усилил и чистачките работеха по-силно. Правото сиво шосе пред тях беше поръбено с редки горички и бодливи храсталаци, сред които от време на време се показваше по някоя колиба, но беше невъзможно да се разбере дали беше обитавана, или не.
— След малко ще пристигнем на мястото, не се конфронтирай с тях.
— Какво да не правя?
— Не ги дразни, без да има нужда.
— Дъхът на някого вони — заяви малкият Джак и се обърна към Дони. — Май си ти.
Дони му отговори почти с животинско ръмжене:
— Двамата с теб много ще се забавляваме, отсега ти казвам.
— Не му обръщай внимание — нареди Джинджър. — Сериозно ти говоря. Дръж се като възрастен.
Дони силно изпръхтя с уста, все едно пърдеше, но не каза нищо повече.
След като мислите ѝ се проясниха от шока на отвличането и размахания пистолет пред лицето ѝ, Нилия Лъденмиър си даде сметка, че може да ѝ се наложи да порасне много бързо — ако не за друго, поне за да защити брат си. Явно времето за кукли, хубави роклички и чаени партита с играчките ѝ беше свършило; всички слънчеви игри на едно десетгодишно дете сега ѝ се струваха също толкова далечни, колкото бяха в този момент татко и мама, а освен това беше проумяла, че и мистър Хартли не можеше да ги защити. Сама по себе си това беше ужасяваща мисъл, но тя беше сигурна в нея.