Минаха няколко секунди, преди да му отговори:
Чувам те, седим и чакаме, не знам какво, но малкият Джак се разплака и беше ужаснонезнаехкакводанаправяпростотрябвашеда…
Намали малко — рече той. — Думите ти се сливат. Поеми си дъх няколко пъти, сигурно ще помогне.
— Кога ще я попиташ? — обади се Лъденмиър, но Къртис не му обърна внимание, а продължи да се вслушва в момичето.
Мисля, че вече съм по-добре — каза тя, когато се върна. — Мъжът с пистолета — Дони — страх ме е от него, Къртис. Сякаш жената едва го удържа да не застреля мистър Хартли.
Къртис изпрати: Нилия, в момента съм с баща ти и един полицай на име Виктор. Гледай пак да не се развълнуваш и да започнеш да сливаш думите, но трябва да ми отговориш на един въпрос… каква искаш да станеш, когато пораснеш?
Какво? Какво ме питаш?
Баща ти иска да ме провери. Ще ми отговориш ли на този въпрос, моля те?
Аз… му казах, че искам да стана медицинска сестра, но татко казва, че мога да стана лекар, толкова съм умна.
Добре. Сега ще говоря с него, така че… — Какво казваха по радиото, когато има прекъсване за реклами? — Ще продължим след малко — завърши той.
Къртис! Къртис! Кажи на татко, че сме добре! Кажи му, че го обичам! Кажи му, че ни е страх, но ще се приберем живи и здрави, сигурна съм!
Ще му кажа — отвърна Къртис и в следващия миг почувства как силата между тях избледнява като светлината в ярки радиолампи, която притихва до меко сияние… без да угасва съвсем. През следващите няколко секунди очите му сякаш бяха покрити с мъгла, така че се наложи да изчака и нея да се вдигне. Едва сетне рече:
— Нилия каза да ви предам, че са добре, че ви обича и че ги е страх, но е сигурна, че ще се приберат живи и здрави. На въпроса… отговори, че иска да стане медицинска сестра, но вие казвате, че може да стане лекар, толкова е умна.
Той замълча за миг, преди да добави:
— И аз съм на същото мнение.
Джак Лъденмиър остана неподвижен сякаш много дълго време, макар и в действителност сигурно да не бяха изминали повече от половин дузина удари на сърцето на Къртис. Сетне вдигна и двете си ръце и ги прокара нагоре по лицето и в разрошената си коса; приведе се напред, така че лицето му едва не опря в коленете, и отначало Къртис си помисли, че ще повърне. Остана така още няколко секунди и през шума от чистачките и мъркането от двигателя на колата Къртис го чу как си пое дъх, ужасно задавено, а сетне притихна отново.
Когато Лъденмиър отново се изправи, под очите му имаше сиви сенки, а лицето му беше безизразно.
— Кажи ми — рече той с немощен глас — как… можеш да говориш така с Нилия. Имам предвид… знам, че вашите хора се занимават с вуду и други подобни… и не ме е грижа за това, правете каквото ви се нрави… но какво е това… някакво заклинание от вуду, което някой е направил на дъщеря ми?
— Не, нищо подобно.
— Дъщеря ми… моята Нилия… тя не е побъркана. Не е луда.
— Не, не е — отвърна Къртис с чувството, че Лъденмиър едва ли не го предизвикваше да каже обратното. — И аз също не съм луд. Майка ми много дълго време си мислеше, че съм побъркан. Толкова, че и аз започнах да се съмнявам в това.
— Искаш да кажеш, че това е нещо… естествено? За пръв път чувам за подобно нещо!
— Не знам колко е естествено. Може би е свръхестествено. Но мога да ви уверя, че Нилия изобщо не е побъркана.
— Значи… — Лъденмиър се затрудни да го изрази с думи. — Значи чуваш нейния глас в главата си? А тя чува твоя?
— Не, сър — отвърна сериозно Къртис, като изостави раболепния изказ на носачите, когато разбра, че нямаше нужда от него. — Не е точно така. Не чувам гласа ѝ, но чувам думите. При нея е същото с мен. Така ми е казвала.
— Господи — ахна Лъденмиър.
Изглеждаше така, все едно всеки момент ще припадне.
— Аз си мислех… и жена ми си мислеше… че дъщеря ни си измисля за теб само за да ни дразни. А сетне, когато тя не престана… и ни каза, че си говори с теб, а ти отвръщаш… тогава си помислихме, че може би наистина има някакъв сериозен проблем с нея. Господи, как е възможно да съществува подобно нещо?
— Джак? — обади се Виктор, докато караше. — Неволно чувам какво си говорите. Звучи ми съвсем логично. Аз съм почитател на писателя Ъптон Синклер. Чел ли си нещо от него?
— Ха? Това пък какво общо има?
— Преди четири години той написа и публикува със собствени средства книга, озаглавена „Мисловно радио“, за телепатичните способности на жена му. Достоверността на книгата още не е потвърдена и много въпроси остават без отговори, но идеята за това… се носи в ефира, така да се каже.