— Какво следва сега?
— Свали си обувките и ги хвърли в гората — нареди му Джинджър.
Той се подчини.
— Разтвори си сакото.
Когато го направи, тя му каза да си свали колана, за да хвърли и него.
— Портфейла — рече тя и той го подаде на Дони.
Тя му взе ръчния часовник и го претърси, но не взе дребните монети от джоба му. Сетне отново насочи револвера с нетрепваща ръка и проговори зад него:
— А сега не мърдай, Хартли. Дони, ти си.
Дони свали шофьорската фуражка от късо подстриганата посивяла коса на Хартли и я сложи на собствената си глава, като я килна наперено. Сетне отвори една от кутиите с памучна вата.
— Отвори си устата — нареди той, сетне пъхна шепа памук в нея.
Отряза парче скоч с ножа, притисна го към устните на Хартли и го омота зад тила на мъжа. Последваха го още парчета памучна вата, които притисна към очите му, и още скоч около главата му, за да ги задържи на място. Следващото нареждане гласеше:
— Протегни ръце пред себе си и ги хвани една в друга.
Лентата скоч беше плътно и здраво омотана около китките и ръцете на Хартли. Пръстите му можеха да се движат на няколко инча разстояние, но палците му останаха под лентата. Сетне го отведоха обратно в колата. Дойде ред на Нилия, която също беше принудена да изхвърли обувките си, преди да натъпчат памук в устата и очите ѝ, да го залепят със скоч и да омотаят китките и ръцете ѝ както на Хартли.
Когато дойде ред да завържат малкия Джак, се наложи да го извадят насила от колата, защото момчето не спираше да рита и да крещи.
— Сваляй тези шибани бебешки обувки — нареди му Дони, докато стискаше малкия Джак за косата.
Но въпреки револвера в другата му ръка не му се размина един ритник в левия пищял, от който зъбите му изтракаха, а очите му се насълзиха от болка. За да накаже това провинение на момчето, Дони пусна косата на малкия Джак само за миг, колкото да отвърти една оглушителна плесница в лицето му, и сетне натъпка толкова много памук в устата му, че бузите на малкия Джак се издуха. Последва го лентата скоч, а сетне и операцията по затварянето на очите му — изпълнена толкова грубо, колкото успя да го стори Дони.
— По-леко с него — обади се предупредително Джинджър. — Трябва да внимаваш да не повредиш стоката.
— Трябва да му строша шибания врат, това трябва да направя. Кракът сигурно ще ме боли цяла седмица.
Дони отново сграби момчето за косата и яростно разтърси главата на малкия Джак напред-назад, преди да просъска под лентата скоч на ухото му:
— О, да… двамата с теб наистина ще се позабавляваме, момче.
Сетне дръпна ръцете му толкова силно, че едва не ги изтръгна от раменете, а Джинджър здраво улови момчето, докато Дони омотаваше ръцете му със скоч.
Докато седеше в колата до Клей Хартли с уста, пълна с памук, със завързани очи и ръце, Нилия с всички сили се опита да се фокусира върху задачата да изпрати мислите си към Къртис през пелената на ужаса, който изпитваше.
Къртис, там ли си?
Той не отговори.
Къртис? Моля те, отговори.
Почувства как в гърлото ѝ се надигна ридание; лепкавата черна лента беше омотана около цялата ѝ глава, като закриваше и двете ѝ уши, така че в момента не чуваше нищо друго освен бученето от собствената си кръв във вените.
Сякаш измина цяла мъчителна вечност, преди да чуе отговора.
Тук съм, Нилия. Чувам те слабо… сякаш си много далеч.
Много съм уморена… главата ужасно ме боли. Още си ли при татко ми?
Да. Той ме води у вас. Ще остана във вашата къща, докато не се прибереш у дома.
Запушиха ни устата и очите с памук. Залепиха памука със скоч, така че не виждам нищо. О, Къртис… мама… толкова ще се разтревожи.
Татко ти ми каза. Каза, че не знае как ще го понесе, но се налага да ѝ каже всичко веднага щом пристигнем.
Всеки момент ще се разплача. Но не бива да го правя… просто не бива. Ако започна да плача… не знам дали ще мога да спра. Кажи ми нещо хубаво, Къртис… нещо хубаво, така че да не плача — каза му тя.
Ами… аз никога не те бях питал каква искаш да станеш, когато пораснеш. Защо искаш да станеш медицинска сестра?
Тя се принуди да преглътне плача си, тежък като буца въглища.
Обичам да уча по биология — изпрати му тя. — По този предмет имам най-високи оценки.
Товаечудеснацелвживота — отвърна Къртис. — Представям си, че винаги има нужда от добри медицински сестри. Кой знае? Докато учиш за това, може да решиш да станеш лекарка.