Мисля си, че е ужасно трудно да се учи за… О!
Възкликна го толкова силно, че главата още повече я заболя.
Вратата на колата се затръшна! Сега се качват… Запалиха двигателя. Отново потеглихме!
Добре, Нилия. Ще кажа на татко ти какво става. Звучиш малко слабо и според мен е така, защото мислиш за всички тези неща. Не мисли за нищо друго, освен че аз съм тук и татко ти е тук, а той ми каза как се старае да даде на тези хора толкова пари, колкото искат, и тогава всичко ще свърши, съвсем скоро.
Добре — каза му тя и кимна, но отново заплашваше да се разрази буря от сълзи. — Добре, ще мисля само за това.
— Защо кимаш? — разнесе се гласът на Дони, рязък и силен. — Не съм те питал нищо. Ти! Момиче! На тебе говоря!
Тя усети как нещо твърдо я смушка в рамото и си даде сметка, че сигурно е цевта на револвера.
— Тя не може да ти отговори — каза му тихо Джинджър и добави: — Глупако.
Караше след форда на Пърл и зави надясно след него по главното шосе, шибано от дъжда.
— А, да. Ами… тя кимна така, все едно… не знам, мамка му. Все едно слушаше нещо. Странна работа.
— Престани да размахваш този патлак и не мърдай. След около три минути ще искам да натиснеш здраво главата на Хартли. Никой няма да види децата. Отваряй си ушите, да ти кажа кога, и го направи бързо.
— Слушам, сър, мадам! — отвърна по войнишки Дони и козирува с пресилен смях, заради който от дясната му ноздра изхвърча един сопол.
Седнал зад волана на форда, който предвождаше парада на похитителите, Пърл още се пържеше от ад заради мъмренето, на което го беше подложила побеснялата жена. Беше дал на Лъденмиър още един ден, което, разбира се, носеше известен риск, но освен това беше изкарал и още петнайсет хиляди долара, а те също си струваха… не беше ли така?
— Дявол да го вземе — каза си той, докато гледаше как град Кенър изниква от гората пред него.
Караха по Соумил Роуд, главното шосе към града. Надясно от него се отклоняваха други пътища, черни или застлани с чакъл, които водеха към различни вили и рибарски лагери. На половин миля от мястото, където бяха отбили от шосето, за да вържат децата и Хартли — Джинджър твърдеше, че се налага да го направят, за да демонстрират властта си над жертвите и да ги държат в подчинение, докато минават с колите през града — имаше дървена табела, която обозначаваше началото на Сандъски Роуд, а в края на този път трябваше да е рибарският кей, избран за място на предаване на откупа.
Тук-там покрай Соумил Роуд имаше старовремски вили — някои бяха толкова старовремски, все едно не бяха обитавани още от времето на Гражданската война. Пърл си помисли, че Кенър може и да беше град с бъдеще, както пишеше на табелата, но до въпросното бъдеще имаше още много време. Гъстите горички и храсталаци отстъпиха място на железопътно депо от лявата страна на шосето, където на релсите гниеха няколко стари товарни вагона в очакване да бъдат призовани обратно на служба, а след стотина ярда последваха една малка бензиностанция, гробище, бяла каменна черква, няколко тухлени и дървени къщи и търговска улица с дължина от две пресечки. Разминаха се с няколко други коли и един камион със слама, но с изключение на това, Кенър сякаш спеше под ленивия дъжд. Пърл мина покрай кафене, железария, още една витрина с табела „Магазин за всичко“, някаква тухлена постройка, изградена само до половината, пред която беше спряна ръчна количка, натоварена с тухли, но не се виждаха никакви работници, още една тумбеста малка постройка до така наречения парк, където тревата беше рядка като косата по главата на плешивец — сигурно в нея се помещаваше кметството — а после още няколко къщи и край, Кенър свърши.
Край пътя отново изникна гората. Тук-там от шосето се отбиваха други пътища, все надясно — към други рибарски вили на брега на езерото Пончартрейн. До границата на следващата енория оставаше малко повече от четвърт миля, когато Пърл намали скоростта преди отбивката за един път, обозначена единствено с четири ръждясали гюлета, струпани едно върху друго сред бурените. Човекът от кантората за недвижими имоти под наем в Метъри му беше обяснил: Този път ще се казва Кенънбол Роуд — „Пътят с гюлетата“ — когато го регистрират в кадастъра. Да, на това място риболовът си го бива, но мочурищата са съвсем наблизо, така че трябва да си носите пръчка против змиите, ако излизате на разходка.
Ще си носим — отговори Пърл на мъжа, докато Джинджър и Дони чакаха в колата отвън. Надяваме се през следващите няколко дни да ни кълве, но основната ни цел е да огледаме района, за да си потърсим в какво да инвестираме. Моментът изглежда подходящ човек да си купи имот край езерото.