Родена на 11 ноември 1970 г. Починала на 18 април 2002 г.
С много обич и дълбока покруса.
Близначката ѝ тича през житната нива. Маха ѝ.
Ела, Миа, ела.
— Не, Сигри.
Миа пъхна ръка в джоба на якето си. Стисна за миг сребърната гривна, после свали другата от китката си.
М за Миа.
С за Сигри
Изрови в кафявата почва дупка и двете гривни потънаха в нея. В далечината отекна жалният глас на сестра ѝ.
— Не, Сигри. Трябва да се помъча. Да бъда себе си. Да живея. Това искам. Разбираш ли?
Изправи се пред бялата плоча, но не чу отговор.
— Съгласна ли си?
Нито звук.
Само вятърът свистеше.
— Напуснах работа. Заминавам.
Миа застана неподвижно пред гроба.
Видя сестра си в златната житна нива.
За момент смътно съзря лицето ѝ.
После то се стопи.
Миа се сгуши в якето си и тръгна по чакълената алея. За последен път погледна към белия камък, преди да се качи в нефритения „Ягуар“.
И да го подкара по тесния път.