— Как върви? — осведоми се Голи. — Как е тя?
— Мириам е добре. — Мунк се протегна за още една цигара. — Всъщност все по-добре — отново проговори, не съвсем ясно, — но и това ще стане.
— Радвам се. — Гласът на Голи зазвуча по-сериозно. — Извинявай, ако те притеснявам, но се налага да говоря с теб. Микелсон иска отдела в бойна готовност. Не те притискам, разбира се. Само проверявам дали си готов да се върнеш.
— За момичето от онова езеро ли става въпрос?
— Да — отвърна Голи. — Значи си в течение?
Мунк се бе заточил в кулата си от слонова кост, странеше от света, но естествено, не беше възможно да избегне тази новина. Медиите тръбяха. Младо момиче в балетен костюм, намерено мъртво в отдалечено планинско езеро.
— Донякъде — потвърди Мунк. — Знаем ли коя е?
— Вивиан Берг, на двайсет и две, от трупата на Националния балет.
— Виж ти! Значи е оттук?
— Всъщност е от Будьо, но живее тук, затова Микелсон иска да поемем случая.
— Обявена ли е за издирване?
Мунк усети как у него се завръща полицейската мисъл.
Момиче в балетен костюм.
Открито в планинско езеро.
Беше изтласкал мисълта за нея, но вече нямаше смисъл. Отново се намираше в малкия си апартамент, сам. Венчалната халка беше на сигурно място в шкафчето в банята.
— Не, незнайно защо.
— Как тогава знаем коя е?
— Майка ѝ я е посетила изненадващо и не я е открила вкъщи.
— По дяволите! — изруга Мунк.
— Точно така — подкрепи го Голи. — И какво ще кажеш? В състояние ли си?
— Кой разследва случая в момента?
— КРИПОС, но само временно. Наш е, ако си готов.
— В участъка ли си?
— Да.
— Идвам след двайсет минути — обяви Мунк и затвори.
4
Миа Крюгер понечи да залепи с тиксо последния кашон и в същия миг от отворения пред нея лаптоп се разнесе сигналът на Скайп. Трийсет и четири годишната полицайка видя кой я търси и се усмихна.
Endless Summer, безкрайно лято.
Шест месеца на яхта в Карибско море.
Вдигна чашата с кафе от пода и подви крака под себе си на дивана.
— Здравей, Миа? Какво правиш? Купи ли си самолетен билет?
Виктор Вик. Някогашен колега, който преди много години бе изоставил и леденостудената Норвегия, и службата, за да последва мечтата си.
— Купих го вчера — кимна Миа. — Летя през Ню Йорк.
— Чудесно! — усмихна се от екрана лицето със слънчев загар. — Кога пристигаш?
— Другия вторник. На Сейнт Томас ли сте?
Зад гърба на Виктор изникна тъмнокож сервитьор и остави на масата коктейл с чадърче.
— Не, акостирали сме в пристанището на Роуд Таун на Тортола. Там е голяма навалица.
— На Сейнт Томас ли?
— Да, пристанище за круизни кораби. Освен това там кацат всички американски туристи.
— Аз ли да дойда при вас?
— Не, не.
Виктор извади няколко долара от джоба на пъстрата си риза. Сервитьорът кимна и се изгуби. На фона се извисяваше палма. На тавана имаше вентилатор. Наблизо минаха прегърнати мъж и жена, и двамата с питие: тя носеше бели бикини, а той беше гол до кръста.
Карибите.
Не можеше да повярва, че е истина.
— Ще те вземем. Не се притеснявай. Тук днес е адски горещо, а там как е? Още ли е зима?
Намигна и избърса чело с опакото на ръката си.
— Вече започва да прилича на пролет.
Миа погледна през прозореца. Бледото слънце хвърляше меки лъчи по почти голия под на всекидневната. Април. Пролет в Осло. Тринайсет градуса. Тежкият мрак, тегнал над столицата цяла зима, най-сетне се бе разсеял, но естествено, нямаше място за сравнение с онова, което я очакваше.
Вирджинските острови.
— Тук през цялата година е лято — усмихна се Виктор Вик и отпи от питието си. — Много се радвам на това, което ни предстои, Миа. Ще бъде чудесно да те видя отново. Нали ще ми се обадиш, преди да се качиш на самолета? Така ще знам, че си на път.
— Разбира се — потвърди Миа. — Май пристигам в Сейнт Томас около един часа в четвъртък.
— Да, възможно е, със сутрешния полет от Ню Йорк — предположи Виктор. — Кажи, ако трябва да акостираме другаде.
— Не, така е идеално.
— Безкрайното лято те чака — усмихна се Виктор Вик и пак надигна питието, преди да натисне клавиша и да изчезне.
Миа Крюгер затвори програмата и по тялото ѝ се разля топлина.
Шест месеца на яхта.
Как не ѝ бе хрумнало досега?
В съзнанието ѝ изплува картина: в кухнята у дома в Осгорщран баща ѝ се е надвесил над списанията за корабоплаване.
— О, погледни, Миа — „Индевър“, J-класа. Виждала ли си такава красота?