Празна страница.
Шест месеца свобода.
Отваряйки широко вратата на младежа и момичето, отново усети как радостта се надига и я залива.
5
Миа си поръча кафе и минерална вода и се усамоти на една маса в тихо ъгълче в „Юстисен“. Преди няколко месеца, без да се замисля, щеше да поиска бира и „Йегермайстер“. Сякаш живееше нов живот. Почти ѝ се догади при тази мисъл. Мунк закъсняваше, а Миа го чакаше, играейки си с гривната на китката си. За момент се замисли дали да не я прибере при другите вещи, но се отказа. Всяка бе получила по една сребърна гривна със сърчице, котва и буква. „М“ на нейната. „С“ на гривната на Сигри. Разглеждаха ги заедно на светлината на прозореца в детската стая след края на цялата суматоха и Сигри предложи.
Искаш ли да вземеш моята, а аз — твоята?
Миа не я свали повече. Датата на телефона ѝ показваше 10 април. След осем дни щяха да се навършат точно единайсет години оттогава. Свръхдозата. Неслучайно избра именно тази дата за пътуването. Нямаше сили да посети гроба. Страхуваше се, че ще се случи нещо с ума ѝ. Четири месеца без опиати. Почти всеки ден тренираше. Никога не се бе чувствала по-добре. Рискуваше видът на гроба да я завлече отново в мрака. Не се решаваше да рискува.
Сигри Крюгер.
Сестра, приятелка и дъщеря.
Родена на 11 ноември 1979 г. Починала на 18 април 2002 г.
Със силна обич и дълбока скръб.
Не, не е в състояние да прибере гривната. Достатъчно е, че струпа в кашони снимките и другите спомени.
„С“ за Сигри.
„М“ за Миа.
Отпи глътка минерална вода и хвърли поглед към бара — възрастен мъж тъкмо си поръчваше ледена бира. Не. Няма проблем. Чисто и просто не изпитва желание.
Мунк закъсня с половин час. Свали си бежовото палто, прегърна я, седна и остави на масата една папка.
— Поръча ли нещо за ядене?
— Не, не съм гладна.
Той махна на един келнер да се приближи и поиска сандвич със скариди и ябълков сок.
— Слушай, Миа — приведе се леко към нея Мунк, — говорих с Микелсон и сме напълно единодушни. Той е идиот. Вече не си отстранена. Вината е негова. Нужна си ни на работа. Нали така?
Миа се поусмихна.
— Заминавам след седмица, Холгер.
— Решила ли си го?
— Да.
— Напълно ли си убедена?
Тя кимна.
Мунк въздъхна и се почеса по брадата.
— Разбирам. Естествено, бих искал да работиш с мен, но приемам решението ти. Няма да те тормозя повече. Длъжен бях да попитам.
— Отделът отново ли е на крак?
— Да.
— Заради момичето в езерото ли?
Мунк потвърди, а в това време келнерът му донесе поръчката.
— Вивиан Берг. Балерина. Намерили са я в балетна рокля. Момченце и баща му, отишли за риба.
— Къде?
— Езерото се казва Свартшьон. Намира се във Васфаре. Разположено е високо в планината — странен сценарий.
— В какъв смисъл?
Мунк захапа сандвича и заговори с пълна уста.
— Изчезнала е от жилището си в четвъртък, а е намерена в събота в балетен костюм високо в планината. Какво тук не е странно?
Той сложи пръст върху папката между тях.
— Всичко е вътре.
— Знам какво се опитваш да направиш, Холгер, но вече съм решила.
— Разбирам — отвърна Мунк.
— Какво имаш предвид под балетен костюм?
— Вдигната коса. Балетна рокля с онази поличка — пачка. Бял клин. И балетни палци.
— Балетни палци ли? С тях ли е била обута?
Мунк кимна.
— Странно.
— Нали?
— Колко отдалечено е езерото от пътя?
— Ами може би четирийсет и пет минути изкачване по доста стръмен терен.
— Той ли я е занесъл горе?
— Да кажем — вдиша рамене Мунк.
Вторачи се в нея, ръфайки сандвича си, и тя разбра по погледа му.
— Какво има? — наклони глава Миа.
— В какъв смисъл? — не схвана Мунк.
— Какво не ми казваш?
Изгледа я сериозно и избърса устата си със салфетка.
— Според мен се е изкачила сама — пророни най-накрая.
— Как така?
— Балетните палци са съдрани и изпокъсани. Подметките — също. Очевидно е ходила дотам.
— Мислиш, че се е самоубила ли?
— Не, в никакъв случай. Убита е с игла в сърцето.
— С инжекция?
— Да.
— Какво е имало в нея?
— Етиленгликол.
— Тоест?
— Антифриз.
— За бога!
— Именно. Смъртоносен е и всеки може да го купи, от която и да е бензиностанция.
— Защо си убеден, че не се е изкачила до езерото и не се е инжектирала сама?