— Сигурен ли сте, че не грешим за това? — попита Каня. Той вдигна рамене.
— Искат само проби. Генетично разнообразие, което да използват за генехакерските си разработки. Кралството също ще извлече полза.
Каня се загледа в хората, които до неотдавна бяха заклеймявани като калорийни демони, а сега се разхождаха преспокойно по улиците на Крунг Теп, Града на божествените създания. Докери разтоварваха сандъци със зърно от кораба им и ги качваха на теглени от мегодонта фургони. Логото на „АгриГен“ беше отпечатано с ярки цветове на всеки сандък.
Сякаш отгатнал мислите ѝ, Аккарат каза:
— Мина времето, когато можехме да се крием зад стените си и да се молим за оцеляване. Трябва да се отворим към външния свят.
— Но семенната банка — възрази тихо Каня. — Наследството, завещано ни от крал Рама…
— Ще вземат само проби. Не се тревожи. — Аккарат се обърна към някакъв фаранг и се здрависа с него по чуждоземския обичай. Размениха няколко думи на ангрит и си кимнаха за довиждане.
— Ричард Карлайл — отбеляза Аккарат. — Най-сетне ще получим резервните части за помпите. Днес следобед дирижаблите му излитат. С малко късмет може и да изпреварим дъждовния сезон. — Погледна я в очите. — Ти нали разбираш какво става? Разбираш какво правя и защо? Че е по-добре да загубиш малка част от кралството, отколкото да го загубиш цялото. Има времена да се сражаваш и времена да преговаряш. Не можем да оцелеем, ако се изолираме напълно. Историята ни учи, че трябва да създадем контакти с външния свят.
Каня кимна вдървено.
Джайде се наведе над рамото ѝ.
— Поне не сложиха ръка на Ги Бу Сен.
— Аз бих им дала Ги Бу Сен вместо семенната банка — измърмори тя.
— Да, но фактът, че не го получиха, ги вбесява страшно. — Джайде кимна към русокосата жена. — Онази там много се ядоса. Крещя, вика. Изложи се ужасно. Крачеше нервно и размахваше ръце. — И ѝ показа нагледно.
Каня направи физиономия.
— Аккарат също беше ядосан. Цял ден вървя след мен да ме пита как така сме допуснали Ги Бу Сен да избяга.
— Умен е той.
Каня се засмя.
— Аккарат?
— Генехакерът.
Преди Каня да го е попитала друго, Баудри и нейните учени се приближиха. Стар китаец жълта карта вървеше с нея. Спря вдървен като глътнал бастун и кимна на Каня.
— Аз ще превеждам на кун Елизабет Баудри.
Каня се усмихна любезно. Оглеждаше хората пред себе си. Колко ниско бяха паднали само. Жълти карти и фаранги.
— Всичко се променя — каза Джайде и въздъхна. — Добре ще е да го запомниш. Носталгията по миналото, тревогите за бъдещето… — Вдигна рамене. — Всичко е страдание.
Фарангите я чакаха. Нетърпеливи. Тя ги поведе по белязаните от войната улици. Някъде в далечината, в района на котвените площадки, изтрещя танк. Поредното гнездо на съпротива, студенти навярно, хора, над които Каня нямаше контрол. Хора, които се водеха от друг вид чувство за чест. Даде знак на двама от новите си подчинени, Маливалая и Ютакон, ако беше запомнила правилно имената им.
— Генерале — каза единият, но Каня го сряза с поглед.
— Никакви генерали повече, казах ти. Край с глупостите. Аз съм капитан. Щом капитанският чин беше достатъчно добър за Джайде, значи ще е достатъчно добър и за мен.
Маливалая се поклони в знак на извинение. Каня покани фарангите в луксозната кола на въглищен дизел. Автомобилът се отдели от бордюра и пое през града. С подобен лукс Каня се сблъскваше за пръв път, но успя да овладее бурната си реакция при вида на богатството, което Аккарат демонстрираше така изведнъж.
Автомобилът се плъзгаше по пустите улици на път към Храма на градската колона.
След петнайсет минути слязоха от колата и тропическият пек се стовари отгоре им. Монаси свеждаха почтително глава пред Каня в знак, че признават правомощията ѝ. Тя им кимаше в отговор, макар вътрешно да се бунтуваше. Знаеше обаче, че в това отношение крал Рама XII е поставил министерството на околната среда над монасите.
Монасите отвориха портите и ги поведоха към хладните подземия на храма. Херметично затворени врати се разхерметизираха, филтриран въздух ги лъхна в лицата. Въздух с оптимална влажност и ниска температура. Ставаше все По-студено. Каня сгърби зиморничаво рамене. Още тежки врати се отвориха, задвижвани от системи с въглищно захранване.
Монаси с оранжеви роби ги чакаха в коридорите от другата страна, отстъпваха да ѝ направят път, да не би да ги докосне неволно. Тя се обърна към жената Баудри:
— Не докосвайте монасите. Дали са клетва да не докосват жена.
Жълтокартецът преведе думите ѝ на грозния фарангски език. Каня чу зад себе си приглушен смях, но потисна гнева си и не се обърна. Жената Баудри и нейните генехакери бърбореха развълнувано, докато навлизаха все по-надълбоко в семенната банка. Жълтокартецът не си правеше труда да превежда възклицанията им, но Каня и без негова помощ се досещаше какво значат — достатъчни ѝ бяха доволните изражения на фарангите.