След малко пред погледа му се изпречиха варосаните стени и тесните улички на фарангската индустриална зона — квартала, където беше съсредоточен чуждестранният промишлен капитал. Складове и фабрики, наблъскани нагъсто и обвити със саван от миризма на сол и гниеща риба. Продавачи дебнеха по уличките, опнали парчета брезент и одеяла над главите си да ги пазят от непоносимия пек. Отзад се издигаше сложната система от вълноломи и диги на крал Рама XII, построени да удържат напора на синия океан.
Трудно беше да игнорираш присъствието на тези високи стени и натиска на водата от другата им страна. Още по-трудно бе да не мислиш за Града на божествените създания като за отложена, но неизбежна катастрофа. Но тайландците бяха хора упорити и засега успяваха да опазят своя обичан град, своя Крунг Теп, от удавяне. С помощта на задвижвани с въглища помпи, мащабни изкопни работи и дълбока вяра във вдъхновеното водачество на своята любима династия Чакри тайландците успешно удържаха стихията, която беше погълнала Ню Йорк и Рангун, Бомбай и Ню Орлиънс.
Лао Гу свърна в една пресечка и удари нетърпеливо звънеца да разгони черноработниците, които я задръстваха. Сандъци, сковани от химически обработените непромокаеми и здрави материали с марката на „УедърОл“, се разлюляха върху кафявите гърбове. Лога на пружинници, изработени във фабрики на чаожойски китайци, на антибактериалните дръжки „Мацушита“ и на керамичните водни филтри „Бо Лок“ се полюляваха напред-назад, хипнотични с тромавия си ритъм. Образи на проповядващия Буда и на почитаемата Невръстна кралица се редяха по фабричните стени, борейки се за надмощие с ръчно рисувани моменти от стари двубои по муай тай.
Фабриката на „Жива вода“ се издигаше над уличния трафик, истинска крепост с високи стени и гигантски вентилатори, които се въртяха мудно във вентилационните шахти на горните етажи. От другата страна на пресечката като огледално изображение се издигаше, чаожойската фабрика за велосипеди, а помежду им — патологичното лепкаво струпване на улични колички за бързо хранене, които неизменно изникваха около входа на всяка фабрика и осигуряваха обяд за работниците.
Лао Гу спря в двора на „Жива вода“, точно пред главния вход. Андерсън слезе от рикшата, взе торбата с нгото и спря за миг, вперил поглед в исполинските врати, широки осем метра заради мегодонтите. Редно беше да прекръстят фабриката. „Глезотията на Йейтс“. Йейтс, непоправимият оптимист, такъв щеше да го запомни Андерсън. Още го чуваше как защитава чудесата на генехакнатите водорасли, виждаше го как рови из чекмеджетата на бюрата в офиса за графики и бележки, които да илюстрират доводите му.
„Не можеш да съдиш предварително за моята работа само защото проектът «Океанско изобилие» се провали. При правилна обработка водораслите гарантират значително по-добра абсорбция на усукващия момент. Забрави за калорийния им потенциал. Мисли за промишленото им приложение. Дай ми още малко време и ще ти поднеса на тепсия целия пазар на устройства за складиране на енергия. Поне изпробвай някой от прототиповете ми, преди да вземеш решение…“
Щом влезе във фабриката, ревът на машините го погълна и удави отчаяния вой на Йейтсовия оптимизъм.
Мегодонти пъшкаха, впрегнати в колянови валове, гигантските им глави висяха ниско, хватателните им бивни стържеха по пода, докато животните обикаляха в бавни кръгове около енергийните вретена. Тези генехакнати животни бяха живото сърце на заводската енергийна система, именно те осигуряваха мощност за поточните линии, вентилационната система и машините. Сбруите им дрънчаха ритмично, изопнати по напрегнатите мускули. Водачите им от Мегодонтския синдикат, със служебни униформи в червено и златно, вървяха край поверениците си, подвикваха им команди, сменяха ги при нужда с отпочинали животни и изобщо насърчаваха тези изкуствено създадени братовчеди на слоновете.
В другия край на фабриката поточната линия изплюваше прясно произведените пружинници на път към отдела по качествен контрол и оттам към опаковъчния, където джаджите се подреждаха спретнато върху палети, готови да поемат към своя все още хипотетичен пазар. Когато Андерсън влезе в цеха, работниците спряха за миг и го почетоха с поклон, събрали длани пред челата си.
Банят, началникът на отдела за качествен контрол, притича с усмивка и също се поклони.
Андерсън отвърна с небрежен жест и попита: