Само при споменаването на името на мъжа усетих погнуса.
— Да.
Арън кимна към двамата мъже.
— Той държи пристанищата, през които баща ми иска да прекара медикаментите. Всяко едно пристанище е в джоба му. Баща ми се нуждае от този човек, за да може да изпрати корабите си.
Издишах шумно, изправих гръб и рамене.
— Но защо? Това, което баща ти прави, е добро и хуманно.
— Така е — засмя се той, — но от него не се изкарват пари и е опасно да се заведат американци на онези континенти и да се създават медицински условия. И като казвам медицински условия, имам предвид бункер и палатки. Такова е положението там. И това е само една крачка, и само при положение че Артър даде пристанищата си и позволи на корабите да влизат и излизат, и да изгуби един канал, който примерно може да ползва за търговия, а не за пренасяне на хора, а и трябва да използва човешката си сила за хуманитарна кауза. Не е лесно да накараш някого да се съгласи на такова нещо. Освен това баща ми трябва да убеди чуждестранните компании, да намери лекари, въоръжена сила за защита и така нататък. Залозите са много по-високи, отколкото си представяш.
Уорън наистина беше съвременен рицар. Искаше да лекува хората в далечни земи, поемаше рискове за доброто на човечеството. Това беше изключително силна кауза и едва сега изпитах истинска гордост, че съм с този клиент.
— Добре, как мога да помогна?
Арън вдигна ръка и погали бузата ми с палец.
— Отпусни се. Когато си тук, той изглежда като едно от големите момчета с красиви играчки.
Убедена съм, че при тези думи очите ми заискриха, затова той бързо продължи да говори:
— Не, не, ние не мислим така за теб. Боже мой, много си докачлива.
— Извинявай — завъртях очи. — Може би не съм влязла още в ролята си. Това е по-различно от всичко, което съм свикнала да правя досега.
Той се наведе малко по-близо. Усетих аромата на одеколона му — на ябълки.
— И на какво си свикнала? — тонът му беше съблазнителен и докосна женското у мен. Размърдах едното си рамо и запърхах с мигли.
— С всеки е различно.
— Така ли е? И ако искам, докато си при нас, да проверя колко е дълбока водата…каква е разликата между Вашингтон и останалите? Дали това би те заинтересувало? С мен, не с баща ми.
Стиснах устни и вдишах шумно през носа. Вдигнах глава и погледнах право в шоколадовите му очи. Този мъж не беше срамежлив. Желание, похот и алчност бавно залазиха по всеки милиметър от кожата ми, подклаждани само от начина, по който ме гледаше. Възбудата премина от гърдите чак до бедрата ми и между тях. Той премести ръката си от бузата върху коляното ми и започна да прави малки кръгчета по голата кожа, а желанието, което почувствах преди секунди, се превръщаше в огнен водовъртеж от енергия. Да кара една жена да чака, бе игра, която Арън Шипли със сигурност обичаше да играе. Несъмнено беше обигран в изкуството на съблазняването. И аз бях съблазнена… Много меко казано.
Преди да се наведа напред и да забия зъби в устните му, които горяха от потребност да докоснат моите (в това бях сигурна), Уорън се върна при нас. Огромна усмивка огряваше леко набръчканото му лице. Той плесна с ръце:
— Моля, доброто момче зад бара да ни даде шампанско. Имаме повод да празнуваме — обяви той.
Барманът му подаде чаша пенлива течност.
— Така ли? Разказвай, татко. Очакването… — тук обърна поглед към мен, а желанието и похотта, които се четяха в очите му, все още не бяха затихнали. — Ме убива.
През следващите тридесет минути Уорън обясни всеки детайл от сделката за пристанищата, която бе сключил с Артьр Бротьн. Оказало се, че Артьр имал нужда от солидна благотворителна кампания, която да му спести малко данъци, и от добра реклама в пресата за компанията му.
Напоследък не бил фаворит на медиите заради сделки с Азия. Но новината, че предоставя безвъзмездно помощта си за пренасяне на медицински кадри и лекарства за хора, които са в нужда, се оказала решение на проблема му, което не можел да подмине и да не приеме.
— Благодаря ти, Миа. Вече ми помагаш да стигна там, закъдето съм се запътил.
Обърнах глава към него и го погледнах учудена.
— Как така? Та аз не направих нищо.
— Напротив. Артър ме отбягваше, защото имах възражения срещу негова сделка с друг бизнесмен, която трябваше да остане апокрифна. — Арън кимна, а аз се престорих, че знам какво означава думата „апокрифна“, но май ми прозвуча като нечестна и фалшива сделка. — Ти беше поводът да се заговорим, поприказвахме малко за теб и после минах директно към бизнес. Проработи и още как! Като магия — обясни, усмихна се широко и изпи остатъка от шампанското си. Нямаше какво повече да кажа. Целият сценарий беше извън зоната ми на комфорт. Но нямах избор и сега трябваше да се оставя на течението и да преглътна неприятното усещане. Вдигнах чашата си с престорена усмивка.