Выбрать главу

Естествено, аз категорично не бях съгласна, но когато отворих уста да отговоря, тя стисна ръката ми и се приближи до мен.

— Благодаря ти за загрижеността, но не познаваш нито него, нито мен. Бихме оценили дискретността ти по този въпрос. — Тя търпеливо изчака отговора ми, а аз не знаех какво да й кажа.

— Ако наистина искаш това… — промълвих след малко.

— Да, това искам и ти благодаря. Сутринта ще ходим да разглеждаме града. Господин Шипли ми даде списък с места, където иска да те заведе. Радвам се, че сега вече знам защо си тук и ценя откровеността ти. Това е качество, което не се среща често по тези места.

Устните й оформиха нещо като усмивка, същата, която видях на лицето й първия ден с влизането ми в кабинета на Уорън. А сега ми се усмихна цели два пъти. Трябва да призная, че усмивката й ме успокои. Тя тръгна и ме остави в кухнята със сандвича ми и с един страничен проект, по който да мисля. Естествено, първо трябваше да разбера дали и Уорън изпитва същото към своята прекрасна икономка. Трябваше и да се опитам да разбера какво мисли Арън за нея и за миналото на семейството, за живота си, откакто майка му беше починала. Имах силното подозрение, че ще е ужасно трудно да изкопча нещо от сенатора, но трябваше да намеря начин да изсмуча нещо от него. Засмях се на собствената си шега и тръгнах из лабиринта от коридори.

Утре беше нов ден.

Глава три

Влязох през вратата полузаспала и се молех това вече да е всекидневната.

Еврика! Намерих я.

Но в мига, в който влязох и огледах помещението, от устните ми се откърти поредният звук на недоволство.

Катлийн се доближи до мен, облечена в изрядната си пола, копринена блуза, високи токчета, дискретен грим, свежа и бодра, изгладена, безупречна. Посивяващата й на места руса коса бе прибрана на стегнато кокче — нито косъм не можеше да се измъкне. Гримът й беше подбран с много вкус и в тон, така че само да подчертава грацията й. Но, за бога, беше едва седем сутринта! Кой изглежда така перфектен по първи петли?

Катлийн ме покани да седна на масата вляво от Уорън. Пред мен бяха наредени купища прибори и чаши. Седнах като слон и издухах изпопадалата рошава коса от лицето си. Уорън надникна иззад вестника си и се усмихна.

— Добро утро, Миа. Надявам се си се наспала добре. — Огледа потника и пижамата, в които спях. Разбира се, бях взела горнището с цвят на розова дъвка и карираното долнище с всички цветове на дъгата и изглеждах точно на толкова години, на колкото си бях — двадесет и четири. Млада, малка дори. Можех да бъда внучка на тоя човек, но ето ме на масата в ролята на негово гадже. Изпъшках.

— Знам, че ти си спал добре — казах многозначително.

Той остави вестника в скута си и облегна лакти на масата от дъбово дърво.

— Оказва се, че си запозната с информация, която е от доста лично естество. Искаш ли да я обсъдим? — тонът му беше прям и без никаква следа от тревога. Катлийн извърна поглед от нас и се захвана да ми сипва кафе и да долива в неговата чаша.

— Не съвсем. Не държа. Ти искаш ли да обсъдим въпроса защо си си наел фалшива приятелка, докато истинската ти сервира тука закуската? — отговорих смело с пълното съзнание, че престъпвам всички граници на приличието за жена в моята позиция. Само това ми трябваше — да изгубя дебелата пачка, преди да платя вноската на Блейн, тоя мръсен плъх.

Лицето на Уорън се изкриви в гримаса и той сви устни. Толкова силно, че чак побеляха.

— Ще ти е от голяма полза, ако се опомниш и си спомниш къде ти е мястото. Личните ни неща не ти влизат в работата.

Да, прав беше.

— Извинявай, така е.

Искаше ми се да помоля Катлийн за скромно парченце пай вместо тези купчини яйца и бекон, които бе наредила в чинията ми. Вместо това засрамено наведох глава и взех вилицата си. Беше тежка, солидна. Вероятно само тази вилица струваше повече от месечния ми наем. Набутах храната в устата си, седях тихичко и реших да се държа прилично. В секундата, в която Катлийн излезе от стаята, оставих вилицата и се обърнах към него:

— Виж, наистина съжалявам. — Уорън сгъна „Вашингтон поуст" и го остави на масата. — Наистина ми е трудно да разбера защо съм тук, след като имаш такава перфектна и красива жена, готова да направи това за теб.