Докато обмисляше думите ми, очите му останаха приковани в моите.
— Катлийн е в семейството ни още от времето, когато Арън беше малко дете. Тя ми помогна да го отгледам, когато загуби майка си. Едва наскоро започнахме нещо повече — пое дълбоко дъх и въздъхна. — Ако трябва да съм честен, не знам как да подходя. Ако се разчуе, че имам афера с помощния персонал, това няма да изглежда никак добре за мен и за бизнеса ми. Не зная и как ще реагира Арън. Дали изобщо ще го приеме. Той много обичаше майка си. Смъртта й беше огромен удар за това семейство.
— Но именно Катлийн ти е помогнала да го задържиш цяло, да продължите напред, нали?
— Да, това е абсолютната истина. Ако не беше тя да се възстановя след удара, всичко сега щеше да е много по-зле.
— В такъв случай в известен смисъл си й длъжен? — Очите му за миг припламнаха гневно, но аз продължих: — Когато говорих с нея снощи, сама се досетих, тя не ми каза нищо, между другото.
— Заедно сме от около година и не е споменала нищо пред никого. Знам, че мога да й имам пълно доверие.
— Тогава защо не й се довериш със сърцето си? Да я изведеш от сянката, да я покажеш? Нима не го е заслужила? — Той прокара ръка по брадичката си и стисна челюст. — Може би не я обичаш така, както те обича тя?
Или за теб тя е просто нещо, в което да топнеш оная си работа?
Уорън скочи от стола и метна салфетката на масата.
— Няма да ти позволя да използваш такъв груб език и да ме обвиняваш така грозно. Времето, което прекарвам с нея е… специално… и… чакай… Какво каза? Че тя ме обича? — Кимнах и той се залюля на пети с ръце в джобовете. — Наистина ли? Наистина ли каза точно тези думи? — От състояние на гняв премина в меланхолия. Точно за тридесет секунди. Това май беше нов рекорд за моите умения да сватосвам хората.
— Да, снощи. Каза, че не би останала в това ваше тайно споразумение, ако не беше лудо влюбена в теб.
Този път Уорън се сгромоляса в стола си.
— Да ме вземат мътните!
— Искаш да кажеш, че не си подозирал?
Уверена съм, че тонът ми е бил доста шокиран, защото просто отказвах да повярвам, че човек може да бъде толкова сляп. Аз бях в този дом от два дни и веднага разбрах, а той си бе лягал в едно легло с нея цяла година и не се беше усетил? Може би се дължеше на факта, че в него имаше прекалено силна политическа жилка? Винаги да си мисли, че някой има някакъв скрит мотив за нещата, които прави? Светът ни би бил много по-хубаво място за живеене, ако хората си казваха какво мислят и живееха според своето собствено „Златно правило“. Уорън поклати глава и сложи длан върху устата си.
— През цялото това време….
— Да, и можеше да чукаш на вратите на истината още много дълго време.
Той се разсмя гръмогласно.
— Миа, слънце, ти си истинска беля, опакована в перфектна кутийка.
— Беля? — Свих рамене. — Наричали са ме и по-лошо.
Той се усмихна и сложи ръка върху моята.
— Благодаря ти. Не съм сигурен какво да правя с тази информация, но сто процента съм убеден, че трябва да продължа с плана си. Проектът би пострадал, ако сега нещата се променят, а след победата снощи трябва да удряме, докато желязото е горещо. Разбираш ме, нали? Искам да продължиш да правиш това, за което съм те наел.
— Нямаш грижа. Каквото е нужно, ще го направя.
— Добре. Прегледай този списък и планирай нещата си за събитията, на които трябва да присъстваме следващите седмици. Останалото време си е твое. Мисля, че Арън ти е предложил да те разведе из Вашингтон, ако искаш да гледаш забележителности, разбира се.
Кимнах ентусиазирано. Никой не можеше да знае кога пак щях да имам възможността да посетя столицата. Исках да разгледам всичко. Уорън отново ме потупа по ръката.
— Ще бъда зает до петък. Трябва да отидем на една вечеря, организирана за различни благотворителни организации от посланиците на добра воля на Обединените нации. В събота си на чай с настоящата приятелка на Артър. Ще има поне още десет жени, с които искам да се сприятелиш. Ако успееш да се промъкнеш в кръга им, ще бъда канен на събитията, които организират мъжете им. А достъпът до тези мъже е много важен за следващата стъпка. Готова ли си да приемеш предизвикателството?
Опрях пръсти до слепоочието си, козирувах и казах:
— Да, сър!
— Определено беля, голяма беля. А дотогава се наслаждавай на свободните си дни и на компанията на сина ми. Известно време почти не се мяркаше, но откакто си тук, идва два пъти в рамките на два дни. Крайно интересно.