— Мхм. Интересно — заключих и си допих кафето. — Ще се видим в петък, Уорън.
— До петък, Миа.
* * * *
До: Миа Сондърс
От: Секси Самоанец
За да те помня винаги.
Съобщението от Тай беше странно и неразгадаемо. Изобщо не разбирах какво се опитва да каже, докато не дойде и следващото. Беше снимка. На дясното му рамо. Лъскава нова татуировка на рамото, което преди беше напълно голо и бе запазил само за себе си. Представляваше самоанският символ за приятелство. Същият, нарисуван от местна художничка, който му оставих за спомен в рамка. Тай бе татуирал символа върху тялото си. За мен. Татуировката беше голяма, в стил трайбъл и най-красивото нещо, което някога бях виждала.
Отидох на списъка с контактите си и натиснах номера му. Телефонът звънна няколко пъти и след това чух женски глас:
— Това е телефонът на Тай, здравейте.
— Ам… Тай там ли е? Казвам се Миа. Може ли да говори в момента, или е зает?
— Миа!? — извика ентусиазирано жената. — Бебо, Миа е.
Бебо? Тази жена се обръщаше към него с думи, които можеха да се интерпретират само по един начин: тя го притежаваше. Стисках палци и чаках.
— Кой е на телефона? — попитах с надежда предположението ми да се окаже правил но.
— Ейми. Помниш ли, когато ни запозна с Тай в ресторанта миналата седмица и ни уреди среща?
Заподскачах от щастие с победоносно вдигнат юмрук, сякаш току-що бях отбелязала тъчдаун. След това се фокусирах върху разговора.
— Да, разбира се. Как са нещата? — попитах затворнически. Никога не съм твърдяла, че съм обикновено момиче. Не и в повечето аспекти, а най-вече когато ставаше въпрос да се разрови някоя интересна информация за някого.
— О, Миа, просто е изумително — отговори тя. След това гласът й стана съвсем тих. — Аз съм тотално… — Въздишка. — Просто… знаеш… той е толкова…. - пак се поколеба.
— Съвършен? — помогнах на влюбеното до уши момиче.
— Да, Миа. Тази изминала седмица беше… толкова…нереална. Благодаря ти — гласът й бе задъхан, сякаш се давеше.
Усмихнах се, размахах ръка и се загледах към нагънатия релеф на имението.
— Не ми благодари. Това е съдба. Радвам се, че всичко е тръгнало добре.
— Тай иска да говори с теб. Чао — каза, но прозвуча като изкрещяно през тунел и гласът й вече заглъхваше, когато чух най-приветливия ръмжащ тембър на света.
— Хей, гърли, получила си съобщението ми!
— Татуировката… Тай, красива е.
— Като теб и това е в чест на всичко, което имахме. — Това ме удари. Силно, право в сърцето. Там, където все още усещах как силните му гърди се притискат в моите. Буквално усещах ръцете му около себе си и цялото спокойствие, което идваше с него. — Това, че сега нещата са различни и че това, което имахме, се е променило, не означава, че някога ще те забравя или ще забравя всичко, което имаше между нас. Винаги си добре дошла в Оаху като член на семейството ми. Миа, ние сме приятели. До края. Това е нашият начин, самоанският начин. Това е моят начин. Разбра ли?
Поклатих глава и се усмихвах широко, макар да не можеше да ме види.
— Да, Тай. Разбирам и затова те обичам. Затова обичам вашата култура и самоанските ценности. Кажи ми сега как са нещата с Ейми?
— Няма те от една седмица и вече ще изровиш земята за мръсни подробности, а, гърли?
Обожавах начина, по който ме наричаше. Едно „грррр“, последвано от дълго „иииии“.
— Някои неща никога не се променят.
Двамата се засмяхме.
— Засега всичко е добре. Мисля, че ще се окажеш права. Може и да съм го намерил.
Кожата ми настръхна от вълнение и от онзи странен хлад, който чувстваш, когато очакваш да чуеш нещо много важно.
— Да?
— Да. Намерих моето „завинаги“. И знаеш ли, Миа, то е толкова повече, отколкото някога съм си мечтал.
Гърдите ми се свиха, сърцето ми блъскаше.
— О, Тай, толкова съм щастлива за вас. Заслужавате го.
— Ти също го заслужаваш. Кога ще се опиташ да намериш твоето „завинаги“?
— Не зная, Тай. Нямам майка ясновидка, която да ми предскаже бъдещето. — Пак се засмяхме. — Тай, Ейми знае ли? — Издърпах един кичур коса пред лицето си и засмуках крайчето. Отвратителен навик, който обикновено можех да контролирам. Но не и сега. И двамата знаехме, че единственият начин да си останем приятели завинаги, е, ако Ейми знае за връзката ни през миналия месец и ако това не й пречи.
— Спокойно, гърли, знае. Казах й след третата среща, преди нещата да се… знаеш… разгорещят. — Засмях се, но чаках, исках да чуя и затаих дъх. — Преди да стигнем дотам, й казах. Всичко.
— Всичко? За джипа, за океана, за стената? — Бях смазана от срам, съсипана, че момичето може да знае всички тези подробности. От гърба към врата ми лазеха коварни ледени тръпки на ужас. Кожата ми пламна.