— Не! Господи, не съм глупак. Бях честен. Казах й, че между нас имаше нещо много силно, нещо, което промени живота и на двама ни, но сега е приключило и на негово място има едно приятелство до гроб. Ейми разбира. Не ревнува. Това, което преживяхме през тази седмица, е толкова хубаво. Миа, ще се оженя за това момиче. Скоро. Може би следващата година ще наминеш пак към нашите места?
— Там съм, Тай. Едва ли нещо може да ме направи толкова щастлива.
— Благодаря ти, гърли. Харесва ли ти татусът? — гласът му боботеше закачливо и явно очакваше комплимент. Напомни ми за времето, когато очакваше и други неща от мен, но те бяха свързани предимно с желанието му да си напъха ръката в гащите ми. Което се случваше доста често.
— О, много. — Толкова много ми харесваше, че ми хрумна идея. Нещо, което не бях правила никога в живота си и което щеше да остане с мен завинаги. — Благодаря ти, Тай. Поздравления и на Ейми. И ми кажи, когато повдигнеш въпроса. Но изчакай поне месец, става ли, разбивачо на женски сърца?
Той се засмя с онова дълбоко меко гърлено ръмжене, което не бях чувала от седмица и вече толкова ми липсваше.
— Така и ще направя. Грижи се за себе си и искам да ме държиш в течение какво става при теб. Всяка седмица. Обещай ми.
— Добре, добре, обещавам.
— Ако нещо се случи с теб, се качвам на първия самолет и сериозно ще счупя от бой няколко задника. Ще те браня, гърли. Ако имаш нужда от мен, аз съм тук. Ейми знае и е съгласна с мен. Това, което работиш, е опасно, но те разбирам — семейството е на първо място.
— Да, Тай. Не мисля, че някой друг го разбира по-добре от теб.
— Грижи се за твоя Тама, гърли — използва самоанската дума за баща. — Но докато намериш мъжа, който ще бъде твоето „завинаги“, аз съм до теб. Големият самоански брат, който никога не си имала.
— От любовник на брат?
Той пак се засмя.
— Знаеш какво имам предвид. Обещай ми, че ще се пазиш.
— Обещавам. Обичам те, Тай.
— Обичам те, гърли. Приятели завинаги.
Затворих телефона и издишах. Всички край мен се движеха напред. Всички освен мен. Имах още шест месеца да изплатя парите на Блейн и да съм сигурна, че с татко няма да се случи фаталното. Макар че не бих избрала този начин на живот за самата себе си. Да си ескорт на богати мъже не беше чак толкова лошо. И като се замислих за началото, стигнах до заключението, че изкарах доста голям късмет.
Уестън Чанинг Трети. Започнах тихичко да се кикотя, когато си спомних колко много му се подигравах заради трите имена и заради цифрата в края на името. Той доста добре изпълни ролята си на добър син, следвайки съвета на майка си да ме наеме. Беше съсипващо красив, спокоен, работеше яко и винаги намираше време да се радва на малките неща в живота. Времето ми с него бе много, много повече, отколкото някога бях очаквала или вярвала, че е възможно. Умееше да превърне всяка неловка ситуация в разходка в парка. Научи ме да карам сърф и ми показа, че не всички богати мъже са правени по калъп от един и същи материал. Мъжете, с които бях имала връзки преди него, онези, на които цялостно се отдавах, ме бяха наранили, съсипали, скършили и ме бяха превърнали в цинична кучка, когато ставаше дума за любов. Уес върна вярата ми в мъжете и убеждението ми, че всяка жена на света може да получи това, за което си мечтае. Истинска любов. Само че сега не можех да я притежавам. Но Уес бе първият мъж, който прави любов с мен. А аз никога нямаше да забравя. Онази нощ бе най-красивият момент в живота ми. Най-сетне се почувствах цяла… обичана. Каквото и да ми донесеше бъдещето, винаги щях да имам този спомен.
После Алек Дюбоа, моят французин с мръснишката уста. Господи, беше прекрасен мъж. От дългата му коса, прибрана на кокче, до страхотния му задник и брадата и мустаците. Споменът за тази гъста, пищна коса изпрати мехурчета от пенливо желание по гръбнака ми. Като погледнех назад, бях прекарала целия месец залепена за бедрото му и нямах нищо против. Изкуството, което показа на света онази част от мен, която сама никога нямаше да успея да разкрия. Онази чувствителна, несъвършена, самотна, копнееща, изгубена жена, в каквато се бях превърнала през тези двадесет и четири години от живота си. И това се виждаше така ясно в творбите му. Цялата композиция „Любов върху платно“ бях самата аз и за първи път се почувствах красива. Той ме накара да се погледна с други очи и това ми хареса. Много. И нямах нищо против светът да ме види такава. Сега всеки ден живеех така, че да достигна висините на онзи образ, който бе създал, да не разочаровам самия него, да бъда като онази жена от платното му.