— Маск е необичайно име, особено за момиче — казах, за да завържа разговор с дребната азиатка, която правеше татуировката ми.
Усмивка огря очите й. Сякаш гледах в напълно черна галактика, в която имаше само две искрящи кълба от избухващи в пламъци звезди. Червилото й беше яркочервено и имаше мъничка халка от едната страна на долната устна. Азиатските й черти бяха доста силно изразени — абаносовочерна коса, прибрана на лъскаво кокче точно на врата. Косата й изглеждаше още по-черна на фона на красивия нюанс на гладката кожа на лицето й. Ако нямаше пиърсинг на устната и ако и двете й ръце не бяха татуирани, можеше спокойно да предположиш, че работи в някой от правителствените офиси.
Маск наклони глава на една страна и се фокусира върху буквите, които рисуваше с мастилото.
— Съкращение от Маскатун. Маск е по-лесно за произнасяне за американците — в гласа й нямаше и следа от азиатски акцент.
— Не си ли родена в Америка?
— О, да. Американка съм. Семейството и приятелите ми могат да кажат цялото ми име, но за туристите и клиентите тук е трудно. Все пак идват за по една рисунка с мастило — усмихна се вежливо тя.
— Е, аз мисля, че пълното ти име е красиво, но Маск звучи яко, така че предпочитам да използвам него.
— Семейството ми е от Бруней, в центъра на Югоизточна Азия, но съм американка.
— Това е страхотно.
— Благодаря — отвърна, облегна се назад и огледа работата си. Започна да върти крака ми във всички посоки под ярката светлина. По цялата дължина на стъпалото ми бе нарисувала надписа, който бях избрала. Беше на около два сантиметра над петата. Когато Маск ме попита какво искам, вече знаех и сега бяхме приключили с тази част.
— Погледни, преди да започна с глухарчето.
Завъртях крака си, за да мога да го огледам добре, но кожата се опъна и заболя. Лицето ми се сгърчи в болезнена гримаса. Беше красиво, точно както си го представях.
— Много ми харесва. Страхотно е.
— Добре, значи глухарчето ще бъде тук? — Тя прокара пръст по голата кожа точно над петата към вътрешната страна на глезена на около четири сантиметра от петата. Кимнах. — Тогава цветчетата, които искаш да изглеждат като издухани от вятъра, ще бъдат запълнени с всяка буква, която си избрала? Само на стъблото няма да има нищо? Много дискретно, нали? — Погледите ни се срещнаха и тя се усмихна.
— Да, точно така.
После се отпуснах и я оставих да си върши работата. В мига, в който иглата докосна глезена ми, отново усетих гъделичкането. Щипеше и гореше, силна болка се изстреля по крака ми. Стиснах зъби и зачаках изтезанието отново да се превърне в удоволствие. След десет минути вече летях на крилете на ендорфина, който тялото ми произвеждаше.
— Направих W и А — каза тя и посочи към крака ми, където двете листенца сякаш летяха сред няколко други точно над текста. Само тези две бяха уникални. В едното беше буквата W за времето прекарано с Уес, с другото — А за Алек. — Ще ми припомниш ли как искаше да направя Т и Н?
— Ако е възможно да бъдат оплетени в едно листенце.
Маск огледа крака ми, завъртя го няколко пъти в различни посоки, кимна веднъж и се залови за работа.
— Свърших с М и Т. Оставих тук-там няколко обикновени празни листенца — посочи татуировката. — Измежду специалните има няколко съвсем обикновени, но понеже спомена, че до края на годината може да пожелаеш да добавиш още букви, оставих и свободно място надолу към стъпалото.
Кимнах.
— Да, ако годината мине според плана, може и да добавя няколко нови цветчета с букви.
— Мисля, че изглежда красиво, не е незавършено, но винаги можеш да намериш студио, където да добавиш другите, или предпочиташ аз да ги направя?
— Абсолютно! Ако искам да добавя нещо, ще дойда тук към края на годината. Обещавам. — Подадох ръка и тя я пое за приятелски поздрав.
— Така да бъде. Искаш ли да видиш?
Глухарчето изглеждаше невероятно реалистично и се увиваше като рамка около надписа. Точно както исках — да го накара да изпъкне, да се набие от пръв поглед и в същото време да се слее със значението на цветето — всяко цветче беше пожелание, мечта и хората се надяваха това обикновено цвете да превърне копнежите им в реалност. Пет от петнадесетте издухани от вятъра венчелистчета имаха по една вплетена в тях буква. Уес, Алек, Мейсън и Тай имаха самостоятелна буква към издуханото цветче. Тони и Хектор бяха усукани в едно НТ, закрепени към летящото малко венчелистче. Дълбоко в сърцето си знаех колко е важно да имам частичка от тях със себе си, за да мога да изкарам остатъка от годината. Да имам тези мъже, първата буква от имената им, разпръснати около думи, които се бяха превърнали в мотото на живота ми… това беше абсолютно перфектно. Погледнах текста и за пореден път изпитах възхищение пред това, което бе станало част от живота ми, моята истина, завинаги запечатана върху тялото МИ: