— Какво ти се е случило?
— Нищо. — Вдигнах крак. Светлината от коридора попадна върху глезена ми и освети мастилото. — Днес си направих татуировка.
Явно не беше нужно голямо усилие да шокираш Уорън, защото той почти извика от изненада, вдигна крака ми и заоглежда рисунката. Започвах да се изморявам да стоя на един крак, докато другият бе вдигнат високо във въздуха. Тогава той ме вдигна като принцеса и ме сложи на количката.
— Добре че тази количка за храна е оставена случайно точно тук, нали? — попита намръщено и рошавите му вежди се събраха.
— А, да. Канех се отида до кухнята да си направя нещо за ядене, но се сетих, че е много лоша идея да подскачам с чиния из цялата къща. Щеше да е истинска катастрофа. — Потупах повърхността на количката и за моя радост звукът разчупи тежката тишина. — Намерих това малко бебче и voila! Реших, че ще ми свърши идеална работа. — Сега вече изработих най-добрата си комбинация от усмивка с нацупени устни.
— Аха — промърмори той, но грам не беше убеден в думите ми. Ако се съдеше по тона му, не мисля, че се хавана на тоновете лъжи, които изсипах току-що, но поне не ме спря.
Катлийн обаче не беше в настроение да продължава да играе театър.
— Извинете, господин Шипли, ще заведа Миа до стаята й, за да си почине.
— Очаквам да те видя в моята стая, за да обсъдим това, Коте.
Когато се отдалечихме достатъчно, така че да не може да ни чуе, извърнах глава и огледах Катлийн, която буташе количката.
— Коте?
Устните й се извиха в сладка нежна усмивка.
— Само в бели ме вкарваш!
Това привлече вниманието ми.
— Аз? — побързах да се нацупя. — Ти беше тази, която искаше да ми докаже, че все още обича мъртвата си жена. Това, че ни хвана, е само твоя вина! Аз само се опитвах да ти спася задника.
Катлийн се засмя меко. Като звън от десетки малки камбанки.
— О, сладка моя, ако исках да си спася задника, нямаше да съм тук вече тридесет години, нали? Напълно съм доволна от настоящата локация на задника ми.
В гласа й обаче имаше лек нюанс на недоволство. Този храм беше доказателство, че Шипли не бе превъзмогнал загубата на жена си. Може би някои хора никога не могат да преодолеят загубата на първата си любов. Мамка му, надявах се случаят да не е точно такъв. Моята първа любов беше лайняно изживяване. Всъщност в живота си неведнъж се бях гмуркала в цял океан от лайна. Точно това представляваше моят любовен живот. Оставаше ми да се надявам, че бог ще се смили над мен и ще ми прати истинския мъж. Онзи мъж, който ще вземе цялата ми болка и несигурност и с когото всичко ще е лесно и без огромни усилия и битки за любовта му.
Телефонът ми започна да вибрира в задния джоб и звукът изкънтя по металната повърхност на количката. Двете с Катлийн подскочихме от уплаха и после се разсмяхме. Първо ни хванаха в незаконно преминаване през частна собственост, засекретено място с доста ненормално съдържание, после тя ме буташе на количка за храна и двете подскачахме от ужас и при най-малкия шум. И всичко това, след като си бях татуирала крака и не можех да ходя. Ситуацията беше комична. Мисля, че добре представена на Бродуей, тази вечер можеше да ни докара доста пари.
Стигнахме до стаята ми, благодарих й за превоза, заскачах на един крак и паднах на леглото с телефон в ръка.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Снощи те сънувах. Беше в басейна ми. Нощно небе с ярки звезди. Ти беше легнала с разтворени крака и устата ми правеше всички онези неща, които обичаш. Помниш ли? Помниш ли колко лесно можех да те накарам да се разтопиш? Господи, как ми липсва това. Твоят вкус върху езика ми. Като мед. Кажи ми, че сега си мислиш за мен?
До: Уес Чанинг
От: Миа Сондърс
Да.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Докажи го. Покажи ми.
Препрочетох съобщението му няколко пъти. Поне пет. Тялото ми не можеше да си намери покой, сякаш някой ме въртеше на грил и ме подпалваше отвътре навън. Искаше да му покажа. Бях си писала такива съобщения и преди. Очевидно и той. Какво лошо можеше да излезе от това? Чукаше ми се, а явно и на него. Онова малко гласче в съзнанието ми казваше, че това само ще усложни нещата, и не спираше да чука като кълвач, забил човка в кората на някое дърво. Тап… тап… тап… тап… тап… И понеже бях пълен идиот, си представих как вадя пистолет и стрелям да го прогоня. Свалих дрехите си и останах само по бикини и сутиен. Много секси розов комплект с изящна дантела по крайчетата. Вдигнах телефона пред брадичката си, кръстосах крака, така че да изглеждам естествена, но и секси, и направих снимка.