До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Представям си как вкусваш и галиш пениса ми, мисля си за теб и за пичето ти. Би било топло, сладко, сочно като паднала от дървото праскова. Спомни си как покривах това пиче суетата си и как те смучех…
О, мамка му! Думите му подпалиха такъв свиреп огън. Подпалваше всичко по пътя си. Продължих да чета, докато докосвах клитора си, стисках го между двата си пръста, опъвах го. Бедрата ми се движеха, отскачаха нагоре.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Да те смуча толкова силно, че да пищиш. И когато свършиш, да започна отначало. И когато свърша, пичето ти ще плаче да бъде изпълнено. Сега така ли е? Готова ли си за пениса ми? Обзалагам се, че си. Познавам това алчно пиче. Иска да е натъпкано и обтегнато до края. С твърд пенис. Не се срамувай. Плъзни два пръста вътре, бебо. Представи си, че съм аз. Така, както го направих първия път.
Не можех вече да спра. Сякаш бях марионетка, а той беше този, който дърпаше конците. Плъзнах два пръста, както ми каза, и извиках от леката болка. Може би бях натиснала прекалено силно. Но болката продължи само няколко секунди. Трябваше само да излъжа съзнанието си да мисли, че именно той влиза в мен, а не тези два пръста, които бяха нищо в сравнение с огромния пакет на Уес. Засега мозъкът ми трябваше да се задоволи с това, с което го подхранвам.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Как усещаш пръстите си, любима? Не е ли така хубаво, както ако бяха моите? Сега вкарай тези пръсти и ги движи навътре и навън. С другата ръка потъркай този твой перфектен клитор, който така обичам да смуча. Чукай се, докато свършиш. Свърши заради мен, любима.
Не можех да устоя. Пръстите ми се движеха на автопилот, съзнанието ми използваше всички образи и думи, които Уес бе метнал в моя посока. От всяка пора върху кожата ми избиваше пот. Топлината се насъбираше, спиралата на желанието и удоволствието се разрастваше и зад затворените ми очи блеснаха милиони искрици от причудливи светлини. Ноктите на оргазма се забиха в мен, деряха и късаха по нервните ми окончания до точката на пълна еуфория. Бедрата ми отскачаха нагоре и когато спазмите започнаха да отшумяват, усетих как разпъвам деликатната кожа на татуираното място.
И едва тогава се върнах в реалността — изтощена и разпаднала се на парчета.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Спиш ли?
Засмях се.
До: Уес Чанинг
От: Миа Сондърс
Извинявай. Остави ме да продължа това пътуване съвсем сама.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Бях там с теб, любима. Не беше сама. Свърших толкова яко, докато си представях как се докосваш и мислиш за мен. Последният път, когато свърших така, беше в Чикаго.
И ето как перфектното малко балонче, изпълнено с щастие, се пукна. Чикаго. Тогава за последно се видяхме и бяхме заедно. Физически. Три дълги месеца. Оттогава имах едно заиграване с Алек и един месец с Тай. А той през цялото време беше с онази курва, същата, която според всички списания за знаменитости беше най-красивата жива жена. И моят Уес я чукаше. Редовно. Беше само въпрос на време, преди да ме отреже окончателно. Може би трябваше да улесня положението му и да го отрежа първа. Но ако трябваше да съм честна пред себе си, не знаех дали мога да го загубя завинаги. Прекалено много неща оставаха неизказани, недовършени и всичко това, оставено като обещание в бъдещето. Обещание, което не бях сигурна, че той или пък аз самата можем да спазим през следващите шест месеца. Бях прекарала само един месец с него, но имах чувството, че сме преживели безброй години заедно. Не можех да го направя със съобщение.
Въздъхнах тежко и позвъних. Гласът на Уес бе натежал от желание за сън.
— Хей, красавице, мислех, че поне две-три седмици ще отбягваш да говориш с мен след това, което се случи тази нощ — засмя се и този безумно сексапилен смях се заби право в разбуденото ми либидо. Боже, единственото нещо, което този мъж трябваше да направи, за да му скоча с ожесточеност, каквато не бях изпитвала спрямо друг мъж, бе да диша.
— Уес, трябва да поговорим за това. Какво си причиняваме един на друг…
Не довърших, оставих изречението да увисне и да тежи между двама ни. Той въздъхна с недоволство, дълбоко, гърлено. Спомних си как лежах върху голите му гърди и слушах тупкането на сърцето му, диханието му, слушах как въздухът пълни гърдите му и после как бавно ги напуска. Едно от най-спокойните места на света бе да се загубиш в ръцете на Уес. Ако само беше възможно и останалата част от живота да е така успокояваща!