— Нека не превръщаме това в нещо повече, отколкото е. Двама души, които изпитват привличане един към друг и изпускат напрежението.
— Значи така искаш да играеш — казах с недоволство.
— Нищо не играя. Нищо не се е променило. Ти знаеш моята позиция, аз знам твоята. Това не означава, че не можем понякога да се срещаме някъде по средата и да си напомняме колко хубаво може да бъде.
И имаше право.
— Толкова съм уморена.
— Какво има, любима моя? — Уес имаше свой собствен начин да ме приспива с вярата, че това между нас наистина може да се получи един ден. Засега трябваше да му повярвам дори за това.
— Вашингтон е пълен с курви, които чукат мъже заради кинтите им. Стари задръстени мъже с прекалено много пари и власт.
— Така е — засмя се гръмко той. — Какъв е проблемът? Клиентът ти иска да си нещо повече от ескорт?
Поклатих глава и издадох звук, сякаш повръщам в слушалката, което го накара да се смее още по-силно. Без да полага каквито и да е усилия, Уес успяваше да направи въздуха по-свеж и бремето по-леко.
— Уорън е добър човек. Не се интересува от мен по такъв начин.
— Много ми е трудно да го повярвам!
— Не съм негов тип.
— Миа, любима моя, ти си типът жена на всеки един мъж.
Ококорих очи, увих пръст около един кичур и разгледах татуировката си.
— Както и да е. Казвам само, че тук е много странно. Не знам какво по-точно правя.
— Как така?
— Той ме нае, за да съм нещо като красива добавка към костюма му, за да може да е като останалите богати копелета и да го приемат в кръговете си. Всеки един от тях има по една такава, закачена на ревера. Но моят има красива жена у дома, с която има връзка и я крие от години.
— Хах. Това е странно. Защо според теб го прави?
— Не знам. — Веднага си спомних за онази огромна стая, превърната в храм. — Мисля, че не може да преодолее смъртта на жена си. Но тя е починала преди двадесет и пет години! Странно е. И от години има връзка с икономката, но пази всичко скрито-покрито. Не знам, но никак не пасва на моите убеждения. Да криеш връзката си с жена, сякаш е някаква малка перверзна тайна!
— Да, и на мен никак не ми харесва. Мислиш ли, че можеш да го накараш да види грешката си? Доста те бива в тези неща.
— Вероятно ще е по-забавно да се опитам да направя това, отколкото да седя в тази огромна празна къща и да няма какво да правя по цял ден. Днес от скука се грабнах и отидох да си направя татуировка.
Уес не отговори толкова дълго, че се наложи да погледна екрана, за да се убедя, че не е изтървал телефона или не му е паднала батерията.
— Уес?
— Извинявай, любима. Просто си представях как изглеждаш с татус. Мамка му, пак се надървих.
Усмихнах се.
— Може би ще успеем да направим нещо по въпроса?
— Наистина?
— Да. Затвори си очите и си представи как целувам гърдите ти и бавно се плъзвам надолу…
Глава шест
— Слънце, трябва да омагьосаш онези жени, докато с мъжете говорим по работа — каза Уорън, докато ме водеше до една маса, на която бяха седнали седем жени. Всички бяха облечени горе-долу по един и същи начин: тесни къси рокли, дълги красиви коси, блещукащи по уши, вратове и ръце ювелирни изражения на властта и парите. Има дума за такива жени — добре платени държанки, понеже ги издържаха, а те дори не се опиваха да крият този факт, а се гордееха с него, понеже бяха безгръбначни.
Помахах някак сковано и неуверено.
— Здравейте, аз съм Миа.
Всички, с изключение на една, ме погледнаха настървено и зловещо.
— Здравей, аз съм Кристин Беноа. Аз съм единствената омъжена за моя човек тук. Останалите не обичат да делят светлините на прожекторите с някоя друга, нали мили дами? До известна степен всички са кучки. — Тя изду устни напред, засмя се и ми подаде ръка да се здрависаме. Едва не ослепях от огромния годежен пръстен.
— Доста впечатляващ камък имаш — възкликнах и грабнах ръката й без особена грация. Наистина не бях виждала толкова голям диамант.
Цялото й лице грееше и продължаваше да държи ръката си високо пред очите ми.
— Нали? Татенцето се грижи добре за мен. Пет карата и още пет около красивата ми принцеса. — Тя посочи квадратния камък, който ме ослепяваше. Трябваха ми слънчеви очила, за да разгледам проклетото нещо. Светлината в помещението отскачаше от повърхността и се пръскаше в обратна посока в лъчи със свой собствен код.
— Затваряй си устата, Кристин. Откакто старият Беноа ти сложи пръстен на ръката, не спря да ни го навираш в лицата.