Погледнах нацупената брюнетка, която каза последното. На нейния пръст естествено нямаше годежен пръстен и това изобщо не ме учуди. Предполагам, отношението й нямаше нищо общо с този факт? Тайно завъртях очи и се престорих, че пак гледам камъка.
— Красив е, Кристин. Каза, че си женена за Беноа? И сте от Канада, нали?
И тогава се сетих. Мозъкът ми се раздвижи, в съзнанието ми заблъскаха камбани. Беноа беше един от мъжете, с които Уорън искаше да говори. Явно имаше кораби по цялото източно крайбрежие на Канада. Беше споменал, че пристанище Ярмут се намира в залива Мейн в Северозападна Нова Скотия. Това била най-добрата отправна точка за транспортиране на лекарствата и всичко останало от Канада до Англия, където щели да ги натоварят на тирове, а те можели да стигнат чак до Мали, една от най-бедните страни в Африка. Знаех, че този момент не беше случайност. Това беше моята възможност да помогна и тя ме удари в главата като десеткаратов диамант на пръста на дребна блондинка.
Издутите с помощта на съвременната пластична хирургия устни на Кристин се разтеглиха.
— Да, от Канада сме. Моят Френи е тук по работа. Видях, че си с господин Шипли — побутна ме по рамото. — Мисля, че е най-красивият мъж тук, ако не броим съпруга ми, естествено. — Главата й се наклони в посока към един мъж, който и в най-добре изработените си обувки не беше повече от метър и седемдесет. Слава богу, че тя също беше дребничка. Качена на тези обувки, щях да накарам човека да изглежда като джудже. Имаше сив мустак и гъста посребряла коса. Е, поне имаше коса! Повече от половината мъже тук бяха напълно плешиви.
Огледах Беноа и после жена му, която вероятно бе поне тридесет и пет години по-млада.
— Извинявам се за въпроса, но на колко години е съпругът ти?
Очите й блеснаха като диаманта на ръката й. Въпросът ми изобщо не я притесни, никаква следа от смущение върху красивото й лице.
— Тази година става на шестдесет и шест.
— А ти си?
— На двадесет и пет.
Замислих се върху тази информация и отпих от пълната чаша шампанско, която си взех, преди Уорън да ме доведе при вълчиците.
— И тази разлика от четиридесет и една години не те притеснява?
Тя поклати глава.
— За бога, не! Той е толкова добър към мен. Измъкна ме от улиците. Даде ми място да живея, помогна ми да завърша основно и после ме прати в колеж. Сега имам бакалавърска степен и работя в „Беноа Шипинг“, нашата компания. — Кимнах. Историята й изобщо не ме изненада. — Отговарям за маркетинг кампаниите. В един офис сме. Когато сме стресирани от работа, се разтоварваме взаимно с малко игрички. Играем на „скрий киселата краставичка“ и после пак се залавяме за работа.
— Скрий киселата краставичка?
Тя кимна без грам притеснение, че някой може да чуе разговора ни. Това момиче беше като отворена книга, всички можеха да я прочетат.
— Да, когато се изморим, когато ни е скучно, знаеш… или просто искаме да се чукаме, той ме навежда на бюрото и ме чука до оглупяване. Ужасно е добър и го прави така, както нито един от партньорите, които съм имала преди него. Мисля, че се дължи на сините хапчета. През цялото време ходи на дървен. И аз с радост изпълнявам. И знаеш ли, искаш ли да ти кажа една тайна?
Това дребно енергично същество пак бе грейнало от вълнение. Тайна? От жена, която чука мъж на годините на дядо си, която използва изрази като „скрий киселата краставичка“ и има нелепо активен сексуален живот със стар мъж…? Да, мисля, че исках да знам тази тайна. Убедена съм, че каквато и да беше тайната, щеше да ме държи в шок поне седмица.
Кристин се наведе към ухото ми.
— Очакваме нашето първо бебе.
Нали знаеш онзи момент в анимационните филмчета, когато на някой от героите започне да му излиза пушек през ушите? Точно това се случи с мен, когато разбрах, че тази жена чака бебе от мъж три пъти по-възрастен от нея. Започна с жужене в мозъка и силната потребност да седна. Когато успях да се настаня, тя опря ръка на челото ми.
— Миа, мисля, че си доста топла. — Изглеждаше откровено загрижена за здравето ми.
— Имаш ли нещо против да ме заведеш до банята и там ще поговорим — казах.
Трябваше да изведа тази секси блондинка някъде, където да сме насаме. Мъжът й беше собственик на корабна компания, от която Уорън се нуждаеше, за да транспортира стоката до Англия. Ако сприятеляването ми с бременната му жена щеше да помогне, щях да поема риска в името на каузата на отбора. Освен това беше наистина мила, макар и доста заблудена.
* * * *
— Предполагам, разбираш, че ваксините и лекарствата ще спасят живота на хиляди хора.