Тя възкликна и постави бързо ръка на все още плоското си коремче.
— Господи! Трябва да помогнем! — каза въодушевено тя.
Кимнах.
— Може би ще можеш да кажеш една добра дума на Франсис за Уорън? — предложих, защото така си мислех, че ще стане най-добре, но тя поклати глава.
— О, не, ще направя нещо много по-ефективно. — Тя извади телефона от чантата си, натисна няколко копчета и го долепи до ухото си. — Франи Спермопроизводителят ли е… — Последва кикот. — Разбира се, че винаги съм готова за големия ти пенис, бейби, знаеш го. — Мисълта как онзи оре в нея с някакъв огромен пенис напълни устата ми с киселина. Точно както се случва преди да повърнеш. — О, знам, и аз го искам много силно. Много твърд. Много силно, здраво. Толкова силно, че чак зъбите ми да тракат. Но сега трябва да поговорим по работа.
Изчаках, докато тя му разказа всичко, което й бях споделила за проекта на Уорън, и как могат да помогнат.
— Да, мило, тази година ще направим благотворително дарение и дори мога да организирам цялата кампания за добрата работа, която вършим с „Шипли Инкорпорейтед“. — После подхвърли още няколко „мхм“ и „аха“, обърна се настрани и пусна ръка от шията до гърдите си. — Да, имат нужда от стискане. Мисля си как можеш да ме изчукаш тук и искам още повече. Може ли да слезеш да ме оближеш? Разгонвам се от бебето. Знам, че вече ме чука два пъти днес — заскимтя жално тя и започна да въздиша. — Но този път имам нужда от устата ти. — Миг след това започна да подскача и да пляска с ръце. — Добре, Франи, ще те чакам в женската тоалетна. Не ме карай да чакам дълго, че знаеш как умея да си играя с теб. — После затвори телефона. Дишаше учестено. — Със сто процентова сигурност ще организираме транспорта за „Шипли“.
Исках да заподскачам и да празнувам, но тя пак хвана смело и възбудено гърдите си и попита някак разсеяно:
— Падаш ли си по тройки? Франи обожава, когато извикам някоя от моите приятелки. Чука яко и двете и аз нямам нищо против да го деля с друга, стига да не става дума за брачното ми легло. То е само за нас двамата.
Отварях и затварях уста като риба на сухо. Наистина не можех да дишам. Представях си ги заедно, представях си ги в какви ли не пози и комбинации и се опитвах да смеля това, което чух. Кристин току-що ми бе предложила тройка с дядката и то в женската тоалетна. Поклатих глава.
— Не, но нямам търпение да кажа на… хм… на моето Татенце, че Беноа ще се включи в сделката.
— Добре, нямаш грижа — каза и дръпна презрамките на миниатюрната си рокличка, която се свлече в краката й. Остана само по прашки.
Какво, по дяволите? Обърнах се и видях влизащия в банята възрастен мъж. Франсис Беноа.
— Без мен ли започваш, зайченце? — попита, оглеждайки почти голата си жена.
— Дай ми пениса си, Татенце. Искам да го смуча, докато ти смучеш мен.
— Какво съм ти казал за това разсъбличане на обществени места, момиченце! — скара се той, но не звучеше супер разстроен. — Ще ти намаля джобните заради нарушаването на тази забрана.
Тя изръмжа недоволно.
— Но не зависи от мен! Бременна съм. Имам нужда от теб!
Трябваше веднага да изляза.
— Ам… ще отида да се видя с моя… Уорън — казах. Не можех да се насиля да го нарека пак „Татенце“. Щях да повърна.
Когато бях до прага на тоалетната, чук как Кристин въздъхва облекчено и стене.
— Ще тя яздя толкова силно, Франи. Обичам те, Франи. Обичам те. Обичам да те чукам.
— Започвай тогава, зайчето ми. Точно така, чукай ме, докато свършиш достатъчно пъти, че да ти стига за тази нощ. Боже, тая бременност ще ме убие — говореше съпругът й с тежкия си канадски акцент.
На нейно място бих се страхувала за здравето му. Беше в годините на инфарктите, но гълташе виаграта като бонбони при това с алкохол, а после чукаше двадесет и пет годишната си жена по няколко пъти на ден. Определено имаше за какво да се тревожи.
Когато излязох от банята, Уорън ме чакаше. Стиснах китката му и в очите му плъзна тревога.
— Да се махаме — казах.
— Защо? Франсис каза да изчакам да говори с мен за корабите и за транспорта до Мали.
— Знам. Уредих всичко с жена му. Но в момента не са на разположение и ако влезеш тук, ще те поканят да се присъединиш в доста либералния им сексуален живот — предупредих.
Той сгърчи лице.
— Ясно. Да ги изчакаме на бара тогава. А ти ще ми разкажеш всичко, което се е случило. Да тръгваме?
Той ми предложи ръката си като истински джентълмен, както дядо би поканил внучката си на по питие на бара, а не както богаташ би подканил парчето апетитен задник да се улови за ревера му. В този мъж имаше класа. Добре че ми се падна такъв. Макар че и Франсис не беше кой знае колко зле, ако не обръщаш внимание на факта, че се бе оженил и бе направил бебе на момиче, четиридесет и една години по-младо от него. Потреперих и Уорън веднага спря, свали сакото си и го сложи около раменете ми.