— Благодаря.
— За мене е удоволствие. Сега ми кажи какво се случи.
* * * *
Оказа се, че да се уговори транспортът с канадските кораби, е било огромна част от проекта на живота на Уорън. Четиримата седяхме в отдалечения ъгъл на бара и обръщахме уиски. Нечувано скъпа марка. Дори Кристин седеше с нас и очевидно се забавляваше и пиеше безалкохолната си напитка. Когато беше задоволена и не мислеше за секс, тя се оказа супер забавна.
Беше около два след полунощ, когато Джеймс се наложи да ни подпира по стълбите, докато пеехме ужасно силно и кошмарно фалшиво „Аз съм Хенри осми“. Бяхме така увлечени в собствените си викове, че когато осветлението във фоайето се включи, и двамата се стреснахме. Дори бяхме леко шокирани. Катлийн стоеше облегната на перилото на стълбището със скръстени ръце и здраво стиснати устни.
— Весело ли беше? — попита с тон, който не можех да дешифрирам.
Уорън се приближи до нея със скоростта на двадесет и пет годишен мъж, придърпа я в ръцете си и започна да танцува с нея. Въртеше я на една страна, на друга, накланяше я силно назад. Аз плясках и се полюшвах, докато Джеймс прояви истинско джентълменско съчувствие и не отвърна на поканата ми за танц, и ме завъртя из фоайето до Катлийн и Уорън. Потанцувахме още малко, но после партньорите ни по танци решиха да ни заведат в леглата.
— О, чакай. Уорън, не забравяй да кажеш на Катлийн за точката, която отбелязахме. — Той се засмя, а аз политнах към Джеймс и за малко да го съборя. Без повече коментари, той ме понесе така, както пожарникар изнася жертвите от горяща сграда. Главата ми висеше надолу зад гърба му и аз се възползвах от случая и го плеснах по изненадващо твърдия задник. — Хубав задник — казах и си спомних, че имах да казвам на Уорън още нещо. — Чакай — изплясках го пак по задника. Той спря и се разсмя, но се опита да ми хване ръцете. — И й кажи за отвратителния секс в тоалетната, който онези двамата правиха.
Уорън започна да се смее толкова силно, че се наложи да седне на пода. Исках да ида да му помогна да стане, но самата аз висях с главата надолу.
— Кати, слънце мое, не можеш дори да си представиш какво направиха онези двамата. Старият Беноа и апетитната му мъничка женичка.
Тя го потупа по рамото.
— Сигурна съм, че ще ми разкажеш всичко, но първо да те заведем до леглото.
— Знаеш, че никога не бих те делил с друг, нали? — каза той със съвсем сериозен тон.
Джеймс тръгна нагоре. Аз пак го плеснах по задника, но този път той ми отговори със същото.
— Няма ли да спреш да се мърдаш? И без друго си доста тежка.
Опитах да се надигна и да го погледна в лицето.
— Искаш да кажеш, че съм дебела?
— Никак дори. Но си пияна като тиква и като си отпусната, тежиш. Не си точно лека като перце — каза сурово. Между устните ми се изплъзна странен звук — нещо средно между скимтене и ръмжене, сякаш бях сърдито малко дете.
— Но те тъкмо щяха да стигнат до най-романтичната част. Той щеше да й каже, че я обича.
Джеймс поклати глава и ме стисна здраво. Имах чувството, че ме носеше към стаята ми с извънземна скорост, но пък и аз едва ли можех да определя скорост или време в състоянието, в което се намирах след толкова много пиене.
— Всички знаят, че Уорън обича госпожица Катлийн. Обича я от толкова много години.
— Ами тая гробница там? — контрирах веднага. Естествено, езикът ми се бе развързал от пиенето и сега безгрижно дърдорех всичко, което ми минеше през ума.
— Не знаеше какво да прави с нещата на Кети. Мислеше си, че Арън може да се задоми, да има деца и да иска да ползва някои от нейните вещи. Освен това не искаше да засегне сина си. Арън е по-сантиментален, отколкото показва — обясни задъхано Джеймс. Имах чувството, че всеки миг ще припадне. Но тази информация със сигурност променяше много неща.
Джеймс ме пусна на леглото, отиде до гардероба и ми извади пижама, която метна до мен.
— Ето ти дрехи за спане. Моля те, не ми казвай, че имаш нужда от помощ да се съблечеш.
— Предлагаш ли? — усмихнах се съблазнително и облизах горната си устна. Бях тотално оглупяла от това уиски.
— Не, за бога! Жена ми ще отреже лентички от задника ми и ще нахрани кучетата с тях. И това след като братята й изпочупят всяка една от костите в тялото ми — засмя се той.
— Ау, имаш съпруга? — казах и се сгуших във възглавницата.
— Да имам, много зла. Но тя разтърси света ми и така ми харесва. Никога не бих й изневерил.