Джеймс разкопча каишките на обувките ми и ги събу.
— Як татус, между другото. Добре че обувката ти не го е прежулила. Изглежда почти заздравяло.
— Това е хубаво — казах, но имах предвид жена му, а не татуировката. И тогава като всяка една пияна жена, реших да споделя информация, която не бих изрекла никога и при никакви обстоятелства.
— Знаеш ли, аз си имам Уес. — Спомних си за горещите ни съобщения преди няколко вечери и тялото ми пак пламна.
— Ти си имаш Уес — повтори развеселено той. — Предполагам това е мъж? — Подаде ми пижамата, която бе извадил преди малко, или по-скоро ме плесна с нея през лицето.
— Не е съвсем мой, но е повече мой, отколкото на когото и да било.
— Разбирам. Звучи доста объркващо.
Човече, ако само знаеше колко е объркано.
После ми помогна да се изправя.
— Мисля, че ще повърна.
Той, макар че негодуваше, веднага ме поведе към банята, където прекарах остатъка от нощта да повръщам.
В един момент Джеймс си тръгна и на негово място дойде Катлийн. Тя слагаше мокри кърпи на врата ми и ме успокояваше с мили и нежни думи, галеше гърба и косата ми, а аз бях на колене пред тоалетната, а капачките ми бяха забити в плочките. Мисля, че минаха часове, но нямах никаква представа за време и място. Знаех само че се чувствам като мъртвец.
Когато утрото дойде, имах махмурлук и усещах главата си с размерите на цял Тексас. Халатът висеше от раменете ми, бях раздърпана и разголена, но изобщо не се притеснявах. С всяка моя крачка бормашината в главата ми подкарваше с нова сила и с още по-ужасен шум. Стигнах до масата за закуска и видях, че Уорън не изглежда по-добре. За първи път бе по сатенена пижама, а не с костюм. Ако бях с всичкия си, щях да пусна някоя шега, но хуморът и обичайното ми остроумие за такива ситуации ме бяха напуснали окончателно и след тях бе останало само желанието да повърна, но вече нямаше какво, но пък за сметка на това си имах перманентни конвулсии.
— Изглеждаш като лайно — казах, докато го гледах с едно око. Не можех с другото, защото в него имаше забит пирон, който дълбаеше дълбоко в мозъка ми с всеки лъч светлина. Беше най-добре да го държа затворено.
Уорън ме огледа с кръвясали очи от раздърпания халат до свърталището на плъхове, което навремето наричах „моята прекрасна коса“. Но не и днес. Сега не можех дори да вдигна ръка да прокарам гребен през нея. А и когато опитах, имах чувството, че на всеки косъм е закрепен по един дребен гном, който опъва и скубе с все сила и се опитва да изтръгне косъма с корена. Не биваше да я пипам, преди да излея отгоре й един тон балсам за коса.
— Само едно лайно може да разпознае друго лайно — измуча през зъби той и притисна слепоочията си. — Боже мой, колко сме пили?
— Хм, бих казала много повече отколкото можем да носим, явно.
Катлийн влезе с чинии, отрупани с бекон, наденички със сос грейви и бисквити. Това беше храната за всеки един шампион по махмурлук. Исках да се наведа и да целуна нозете й.
— Толкова те обичам — казах и я погледнах, сякаш беше второто пришествие.
Тя ме потупа по главата като любимо кученце.
— Знам, мила моя. Каза ми няколко пъти вече, докато ми се кълнеше, че не си правила тройка с Уорън, канадеца и какво беше последното име… о, да, онази „напомпаната“.
Уорън се задави с кафето си, а аз въздъхнах тежко.
— Извинявам се за всичко. Доста надвиших лимита. Поне пет шота над допустимия максимум.
— Също така не спря да говориш за Джеймс.
— За шофьора ни? — попита Уорън.
— Да, именно. Каза, че бил секси, мил и имал зла жена, която разтърсила света му. — Устните й се извиха в онази малка усмивка, която бях започнала да харесвам толкова много.
Набутах огромна хапка бисквити в устата си и насочих вилицата си към нея.
— Това е вярно, той ми го каза.
Двамата се засмяха, започнахме да се храним. С Уорън лазехме като червеи пред нея, като виновни безполезни пияници, каквито си бяхме, Това беше най-странната закуска, на която бях присъствала от много, много време.
След това влязох да си взема душ и се върнах в леглото, за да се опитам да поспя и да ми мине махмурлукът.
Глава седем
Усетих гъделичкане по глезена, сякаш някой прокарваше пръст по голата кожа. Обърнах се на другата страна и го видях. В цялото му целунато от слънцето величие. Светлината падаше върху разрошената му руса коса. А очите му… О, господи! Очите му грееха като истински езера от наситено синьо. Всичко, което не казваше с думи, можеше да се види в дълбините от чиста вода в тези езера. Исках да гледам в тях цяла вечност.