— Липсваш ми — прошепнах върху устните му и ги засмуках. Очите му се отвориха на секундата и замоли:
— Не си отивай. Нуждая се от теб — каза, но в същия миг чух друг глас:
— Събуди се, Миа.
Усетих как нечия ръка обхваща гърдата ми. И това пак не беше Уес. А Уес поклати глава и каза:
— Помни ме.
И тогава отворих очи и вече не бях гола в леглото с Уес. Не, гола бях, но този път една студена ръка покри гърдите ми, стисна едната, а другата студена ръка се плъзна по тялото ми чак до тънката линийка косъмчета между краката ми.
— Ммм, това ми харесва. Много съблазнително — ниският тембър удари тъпанчетата на ушите ми. Едно тежко тяло ме притискаше към леглото.
Аромат на ябълки изпълни въздуха. Силно се притиснах към най-прекрасната материя на света. Арън вдигна очи — погледът му бе като черни езера на похотта.
— Будна си — усмихна се широко и стана. Грабнах чаршафа и го притиснах към гърдите си.
— Какво, по дяволите, правиш тук и защо ме докосваш, мамка ти!
Арън завъртя рамене и сакото падна от тялото му. После го сгъна прилежно и го остави върху малкото канапе пред леглото. Рационалната част от съзнанието ми не работеше след нощта на безобразно пиене и след съня с Уес.
— Не се прави, че не ти харесва — каза нагло той. — Чух как стенеш, въздишаш и облизваш тези сладки устни. — Разхлаби възела на вратовръзката си. — И как потъркваш бедра с такова желание, и как чакаш да те изчукат. Трябва да призная, че беше дяволски възбуждащо.
След като махна вратовръзката и я сложи върху сакото, започна да разкопчава копчетата на ризата си.
— Какво правиш?
Ризата му вече беше разкопчана, широките му гърди бяха на показ — изваяни коремни мускули с малки деликатни косъмчета. Ако не бях толкова объркана и ако можех да схвана какво става, ако не бях оглупяла от махмурлука и полузаспала, щях да реагирам много по-бързо. С напълно разкопчана риза, той опря коляно в матрака до мен. Очите ми се разшириха от шока.
— Имах среща с татко, но беше зает. Каза, че ще се приготви след няколко минути. — Продължи да лази по леглото. — Реших да се проявя като истински добър син и да проверя как е нашата гостенка. — След това ме затвори като в клетка — с крака от двете страни на тялото ми и ръце до хълбоците ми. — За моя огромна радост, ти се мяташе в леглото гола и очевидно в огромна нужда да се отървеш от напрежението, което усещам в тялото ти.
Той прокара пръст по ръката ми от рамото до китката, а аз стисках чаршафа и ме втресе, но не от вълнение.
— Арън — гласът ми трепереше, а той ме гледаше с присвити очи, — не се чувствам добре. С баща ти пихме прекалено много и имам нужда от сън. Не е трябвало да влизаш в стаята ми, без да почукаш.
Той се наведе към мен и прокара нос по косата ми, вдишвайки аромата й. Кожата ми настръхна, а предупредителните камбани вече биеха оглушително.
— Почуках, но ти не отговори.
— Защото бях заспала!
— Знам, но сега не спиш. Сега си съвсем будна и съвсем гола. Мисля, че трябва да направим нещо по въпроса. — Притисна устни към шията ми. — Ммм, толкова си сладка. Като мед.
Като мед. Преглътнах тежко, защото всеки момент щях да си изповръщам червата. Ако не се преместеше, щях да повърна отгоре му и щеше да си го е заслужил заради номера, който се опита да ми изиграе. Избутах го с все сила в гърдите, паднах от леглото и едва стигнах до най-близкото кошче за боклук, където повърнах закуската си.
— Господи, ти наистина си болна — каза с открито отвращение, без дори да се опита да ми помогне, докато повръщах и цялото ми тяло се надигаше в спазми, давех се и кашлях. Някъде в далечината чух, че се облича.
— Катлийн! — извика с гръмотевичен глас. — Катлийн, ела тук! Миа повръща.
Той продължи да крещи, а шумът пронизваше и бездруго чувствителния ми към всичко мозък. Дочух потракване на обувки, което се приближаваше към нас, и след малко Катлийн нахлу в стаята.
— Мили, боже, Миа, горкото ми дете! — Хладните й ръце върху гърба ми веднага ме успокоиха. Посрещнах допира с желание, за разлика от онзи неканен и нежелан допир, който бях усетила преди малко.
— Оправяй се с нея. Аз съм при баща ми. До следващия път, Миа — каза студено и аз пак започнах да се давя.
След няколко минути опити да повърна, Катлийн ме вдигна и ме заведе в банята под душа.
— О, сладкото ми дете. Страхувам се, че имаш алкохолно натравяне. Може би трябва да те заведа в спешното.
Поклатих глава.
— Нямам медицинска осигуровка. — Всъщност може би леля Мили ме бе застраховала. Трябваше да проверя. Но какъвто и да беше случаят, нямаше да ходя в спешното заради препиване. — Няма проблем. Сън, вода и храна, това ще оправи нещата. И никакво пиене през следващите десет години.